Спор за името на Република Македония

Спорът за името на Република Македония е исторически проблем, съществувал в периода между 1991 и 2019 година между Гърция и Република Македония (сега Северна Македония), касаещ използването на термина „Македония“, както и на определенията „македонци“ и „македонски“. От обявяването на своята независимост през 1991 година, във всички свои официални документи днешната Северна Македония назовава себе си „Република Македония“, гражданите си „македонци“, а официалния език – „македонски“. Срещу тази употреба остро и категорично възразява Гърция, мотивирайки се, че по този начин се присвоява гръцко културно наследство, както и опасявайки се от възможни териториални претенции към нея. Взаимноприемливо решение е договорено едва в края на 2018 година, като с прилагането му в началото на 2019 година отпадат дългогодишните пречки пред започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към НАТО и Европейския съюз.

История редактиране

От обявяването на независимостта съществува дипломатически проблем с името ѝ, което среща безпрецедентна съпротива от страна на Гърция.[1] Според гръцките политици името „Македония“ е обидно за гърците и предизвиква объркване и морална вреда за Гърция. Според нея използването на това име за държавата оставя впечатлението, че Македония е само Скопие и всичко, свързано с това име, му принадлежи.[2] Чрез правото си на вето Гърция не допуска признаването на независимата държава под това име. Заради този проблем Организацията на обединените нации и Европейският съюз признават държавата, използвайки „временното“[3] (до разрешаване на спора[4]) име the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Бивша югославска република Македония) и в много официални и международни документи се използва това име. Граждански организации на републиката обявяват това име за обидно и настояват за отпадането му.[5][6]

Редица страни, включително четири от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Русия и Китай[7]) признават Македония също под името Република Македония (Republic of Macedonia).

На срещата в Букурещ на НАТО през 2008 година Гърция използва правото си на вето, заради неразрешения спор за името на днешната Северна Македония.

Употреба на съкращението БЮРМ [8] редактиране

През периода на спора, в тогавашната Република Македония се смята за неприемлива употребата на следните съкращения:

  1. FYROM – Former Yugoslav Republic of Macedonia;
  2. БЈРМ – Бивша Југословенска Република Македонија;
  3. ПЈРМ – Поранешна Југословенска Република Македонија,

с аргумент, че съкращението не е официално санкционирано от ООН. Въпреки това съкращението масово се ползва поради следните причини – незнание за политическата чувствителност по въпроса, съзнателно пренебрегване на официално приетото име, езикови причини (твърде дълго за бързо изговаряне и писане) и технически причини (недостатъчно място в различни бази данни за пълното изписване на името).

България и спорът за името редактиране

На 15 януари 1992 г. България първа признава държавата като независима и суверенна, с официалното име Република Македония (копие, копие), без да поставя условия. Впоследствие обаче политиката на Скопие започна да създава проблеми в традиционната употреба на наименованието „Македония“ за българския дял на едноименния географски регион – Българска (Пиринска) Македония.[9][10] България подкрепя решаването на спора за името, с което да се отворят вратите на НАТО и ЕС за Северна Македония, като същевременно напомня, че евентуалното решение следва да отчита „историческите, културните и всички други реалности, които са свързани с географската област Македония“ и факта, че „части от тази географска област сега се намират в три държави, включително България“.[11]

България при президента д-р Желю Желев признава името „Република Македония“, но не и понятието македонски език (с аргумента, че не е дипломатическа практика да се признава самостоятелното съществуване на отделен език). Според Българската академия на науките и водещи филолози така нареченият „македонски език“ е „писмена регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори“.[12]

След много години неутралитет по отношение на македоно-гръцкия спор за името, през 2018 г. двама български политици, президентът Румен Радев и външният министър Екатерина Захариева правят официални изявления, че за София не е все едно какво име ще бъде избрано.[13]

Бележки редактиране

  1. Floudas, Demetrius Andreas; "Pardon? A Name for a Conflict? FYROM's Dispute with Greece Revisited” // in: Kourvetaris et al (eds.), The New Balkans, East European Monographs: Columbia University Press, 2002, p. 85.
  2. Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 73.
  3. Admission of the former Yugoslav Republic of Macedonia to membership of the United Nations
  4. www.un.org, архив на оригинала от 13 август 2011, https://web.archive.org/web/20110813083206/http://www.un.org/members/notes/yugoslavia.htm, посетен на 13 август 2011 
  5. Reaction by several civic organizations, daily newspapers and institutions to the Council of Europe's regulation, архив на оригинала от 23 декември 2005, https://web.archive.org/web/20051223212429/http://www.civicworld.org.mk/default-en.asp?ItemID=F95CBD9C9B5D1140A9E2D6C8C44F4AF7, посетен на 6 юли 2006 
  6. We Have A Great Name – They Will Try To Take It Away From Us[неработеща препратка]
  7. „А Timeline of Recent Events Concerning the Macedonian Issue“, Macedonian Heritage – An Online Review of Macedonian Affairs, History and Culture, 12 октомври 1993.
  8. Igor Janev, Legal Aspects of the Use of a Provisional Name for Macedonia in the United Nations System, AJIL, Vol. 93. no 1. 1999.
  9. Българската политика спрямо Република Македония – Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани . София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. ISBN 978-954-92032-2-6
  10. Б. Попиванов. Нов курс спрямо Македония? в. Култура, бр. 15 (2498), 18 април 2008. ISSN 0861 – 1408
  11. Цанчев: България ще продължава да подкрепя напредъка на Македония Архив на оригинала от 2008-04-07 в Wayback Machine., Актуално, 2 април 2008
  12. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.
  13. Приемливи и неприемливи за България имена