Сребро Янакиев
Сребрен (Сребро) Паскалев Янакиев с псевдоним Сиври синек е български общественик, журналист и революционер.[1]
| Сребро Янакиев | |
| български общественик | |
| Роден |
1898 г.
|
|---|---|
| Починал | 1928 г.
|
Биография редактиране
Сребрен Янакиев е роден в 1898 година в костурското градче Хрупища, тогава в Османската империя, в семейството на революционера Янаки Паскалев.[1]
Взема участие в Първата световна война.[2]
През 1920 година, в качеството си на секретар на Костурското благотворително братство, подписва позив за популяризиране на книгата „От Витоша до Грамос“ на Христо Силянов.[3] Пише в „Списанието на Българското икономическо дружество“. Особено активен автор е на списание „Тютюн“,[4] в което публикува текстове критикуващи икономическата политика на правителството на БЗНС.[5]
През 1921 година пише във вестник „К'во да е“. Умира през 1928 година.[6]
Външни препратки редактиране
- Янакиевъ, Сребро. Тѫжни страници из народностнитѣ борби въ Костурско. София, Костурското женско братство, 1927.
- Янакиевъ, Сребро. Тъжни страници (Из народните борби на Костурско) // Македонска Трибуна IX (418). Индианаполис, МПО, 21 февруарий 1935.
- Янакиевъ, Сребро. Клането въ с. Загоричани на Благовецъ // Илюстрация Илиндень 1 (1). София, априлъ 1927. с. 2.
Бележки редактиране
- ↑ а б Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними: писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти. София, „Д-р Петър Берон“, 1989. с. 248.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 148.
- ↑ Костурско благотворително братство - "До костурчани и други родолюбиви българи", София, 20 януари 1920 година // strumski.com. Посетен на 2.11.2021.
- ↑ Топенчаров, Владимир. Българската журналистика 1917-1923. София, Наука и изкуство, 1986. с. 259.
- ↑ Научни трудове: История, Томове 7–8, Академия за обществени науки и социално развитие при ЦК на БКП, 1986, 138.
- ↑ Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними: писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти. София, „Д-р Петър Берон“, 1989. с. 496.