Сречко Джукич
Сречко Джукич е югославски и сръбски дипломат, икономист, публицист, писател. Публикува професионални и научни трудове по икономическа политика, икономическо планиране, научно-технически прогрес, а впоследствие се фокусира върху статии по международни (икономически) отношения, външна политика, дипломация, енергетика.
| Сречко Джукич Срећко Ђукић | |
| Сръбски дипломат и икономист | |
 | |
| Роден |
село Суботица, община Коцелево, СФР Югославия |
|---|---|
| Националност |  Сърбия |
| Работил | дипломат, икономист, публицист, писател |
Темите на изследванията на Джукич са СССР (Съветски съюз), СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ), ВД (Варшавски договор), биполярни отношения и сфери на интереси; крахът на съветската империя и процесът на разпад, постсъветското пространство; Руската федерация и нейната нова среда, бившите съветски републики като независими държави; усилия за интеграция, Общност на независимите държави, Евразия; Източна Европа, Балкани, отношения Изток-Запад; енергийна политика в областта на газа, петрола и ядрената енергетика.
Джукич е автор на много предговори, епилози, рецензии. Редовно дава интервюта за местни и чуждестранни медии, участва в професионални и научни срещи и конференции. Многобройни статии, коментари, интервюта има в сръбски и чуждестранни периодични издания (Директор, Бизнес политика, Икономическа политика, Югославски преглед, NIN, Международна политика, СИВ, Международен живот, Аргументи, Икономически перспективи), вестници (Политика, Блиц, Вечерни новости), 24 часа, Дума, Континент, Пари, Република, Беларус днес, Народна воля), агенции, радио, телевизия, портали в страната и в чужбина. Освен произведения от професионален и научен характер, Джукич пише и такива от публицистично и литературно естество.
Биография редактиране
Сречко Джукич е роден на 7 януари 1947 г. в село Суботица, община Коцельево, Тамнава. Завършва основно училище в родното си място, а след това се обучава във Вальево и Белград. Завършил е Икономическия факултет на Белградския университет (1970), има магистърска (1974) и докторска степен (1981)[1] от същия университет; специализирал е в Москва; владее руски, български и английски.
Женен е, има дъщеря, син и трима внуци.
В професионално отношение той преминава от младши икономически анализатор и проектант, съветник и секретар в югославското правителство до дипломатически задължения в страната и чужбина. Започва кариерата си във Федералния институт за социално планиране (1970 – 1974), продължава (до 1986) във Федералния изпълнителен съвет (ФИС, правителство на СФРЮ) като съветник на члена на ФИС по икономически и политически въпроси и секретар на координационната комисия на ФИС за сътрудничество между СФРЮ и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Джукич участва в най-важните преговори между СФРЮ и СИВ, в сесиите на най-висшите органи на СИВ, както и в работата на редица професионални и други висши политически органи на СИВ.
Като югославски и сръбски дипломат, Джукич работи в югославски/сръбски мисии и посолства в Москва (в СССР и Русия), София (България) като съветник и министър-съветник, в Минск (Беларус) като посланик. След агресията на НАТО 1999 – 2000 г. работи в Косово и Метохия. В Министерството на външните работи (1986 – 2012) д-р Джукич е координатор за регионално сътрудничество, помощник-началник за СССР и Източна Европа, заместник-директор на Дирекция за Европа, директор на Аналитичната дирекция на Службата за изследвания и документация (СИД), директор на Дирекция за Русия и Евразия и посланик.
Д-р Сречко Джукич е гост-професор на Университета в Баня Лука, Федералния университет в Красноярск (Русия); професор във Факултета по дипломация и сигурност, Университет Юнион в Белград; преподавател във Факултета по политически науки в Белград, Училище за външна търговия на Сръбската търговска камара, Отворено училище в Белград, Училище „Дипломати на бъдещето“ в младежкия лагер „Океан“, Владивосток (Русия).
Той е член на Форума за международни отношения на Европейското движение в Сърбия[2].
От 2004 до 2011 г. д-р Сречко Джукич е извънреден и пълномощен посланик на Република Сърбия в Беларус, доайен на дипломатическия корпус.
Галерия редактиране
Библиография редактиране
Джукич е публикувал 22 книги:
- Икономическо сътрудничество на СФРЮ и СИВ, Белград, 1984
- За незабравимото – размисли, Минск, 2006
- Сибир – страната на предизвикателствата – пътешествия от Енисей, Нови Сад, 2007
- Мостовете на Сречко Джукич, Белград, 2008
- Постсъветско пространство – процеси на глобализация, Нови Сад, 2009
- Време на енергията – повече от дипломация, Белград, 2009
- Тайните на Беловежката пуща – Вискули – последният ден на СССР, Белград, 2010
- Краят на СССР и Русия – нова руска среда, Белград, 2011
- Руският газ в Европа – от Разведряването до Южен поток, Белград, 2011
- Вера, Вальево, 2011
- Завръщането на съюза – двадесет години по-късно, Белград, 2012
- Балканизация на Балканите, Белград, 2013
- Нови кръстоносци на Балканите, Белград, 2015
- Ерата на руския газ – газ и глобална сигурност, Белград, 2016
- Пътуване по Енисей – пътуване до Северния полюс, Белград, 2016
- Косовизацията на Европа, Белград, 2018
- „Ангел“ над Сърбия, Белград, 2018
- Истории от Джукич-дол – Джукичи наистина и в разказите, Белград, 2018
- Бела Рус – на пътя на най-големите войни, Белград, 2019
- Записи за Косово – когато времето спря, Белград, 2020
- Последната съветска сага, Белград, 2021
- Нова руска сага, Белград, 2021
Посланик д-р Сречко Джукич е съавтор на редица книги, монографии, колекции, изследвания, сред които:
- Енергийни отношения на Югославия със СССР (Икономически преглед, Белград, 1985)
- Югославия – СИВ (IMPP, монография, Белград, 1987)
- Балкански кръстопът (колекция, електронна книга, Университет в Баня Лука, 2013)
- Отношенията на Сърбия с Русия – преглед на пост-югославския (постсъветския) период, Предизвикателства на сръбската външна политика (сборник, 2015)[3]
- Тенденции на миграцията и борбата срещу ксенофобията и неофашизма (Славянски фонд, сборник, София, 2016)
- Глобализация и глокализация (Социологическо общество на Сърбия, сборник, Косовска Митровица, 2017)
- Сърбия по пътя към ЕС и Русия (изследване, 2017)[4]
- Сърбия и светът през 2017 г. (IMPP, колекция, Белград, 2018)
- Балкани и Русия: 140 години по-късно (Институт за световни цивилизации, сборник със статии, Москва, 2019)
- Енергийна дипломация на Република Сърбия в съвременните международни отношения (IMPP, сборник, Белград, 2019)
- Русия и Балканите – експанзия и репресии (изследване, 2019)[5].
Източници редактиране
- ↑ Универзитетска библиотека „Светозар Марковић“: Докторати на Универзитету у Београду – 1981. година – Ђукић Срећко: „Улога мултилатералних облика сарадње у развоју економских односа СФРЈ и земаља чланица Савета за узајамну економску помоћ (СЕВ)“ // Архивиран от оригинала на 2013-05-20. Посетен на 23.02.2021.
- ↑ Форума за международни отношения на Европейското движение в Сърбия
- ↑ Европейски движения в Сърбия, Форум за международни отношения Белград // Архивиран от оригинала на 2020-09-26. Посетен на 23.02.2021.
- ↑ Бележници за външна политика 02/2017, Европейско движение в Сърбия, Форум за международни отношения Белград // Посетен на 23.02.2021.[неработеща препратка]
- ↑ Бележници за външна политика 02/2019, Европейско движение в Сърбия, Форум за международни отношения Белград // Посетен на 23.02.2021.