Вижте пояснителната страница за други значения на Стара река.

Старата река е река в Южна България – Област Стара Загора, община Чирпан и Област Хасково, община Димитровград, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 44 km.

Старата река
42.3456° с. ш. 25.3222° и. д.
42.0939° с. ш. 25.4558° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Стара Загора
Община Чирпан
Област Хасково
Община Димитровград
Дължина44 km
Водосб. басейн156 km²
Начало
МястоЧирпански възвишения,
на 2,2 km западно
от село Стоян-Заимово
Координати42°20′44.16″ с. ш. 25°19′19.92″ и. д. / 42.3456° с. ш. 25.3222° и. д.
Надм. височина556 m
Устие
Мястоляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати42°05′38.04″ с. ш. 25°27′20.88″ и. д. / 42.0939° с. ш. 25.4558° и. д.
Надм. височина104 m

Старата река извира под името Малък Юрт на 556 м н.в., в югозападното подножие на връх Калето (647 m) в Чирпанските възвишения на 2,2 km западно от село Стоян-Заимово, община Чирпан. До село Спасово тече в южна посока, след това на югоизток до село Гита и отново на юг до устието си. Долината ѝ, с изключение на най-горното течение е плитка и с малък надлъжен наклон. Влива се отляво в река Марица на 104 m н.в., на 800 m южно от село Великан, община Димитровград.

Площта на водосборния басейн на реката е 156 km2, което представлява 0,29% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

Основни притоци: Мандрадере и Дикдере (леви); Шейтандере (десен).

Реката е с дъждовно подхранване, като максимумът е в периода януари-май, а минимумът – юли-октомври.

По течението на реката в Община Чирпан са разположени 7 села: Изворово, Спасово, Рупките, Свобода, Гита, Целина, Златна ливада.

В Горнотракийската низина водите на реката се използват за напояване.

Югозападно от село Златна ливада, в непосредствена близост до реката е разположен манастирът „Свети Атанасий Велики“, един от най-старите манастири в Европа.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 470.