Стефан Алабаков
Стефан Тасев Алабаков,[1] известен като Стефан Ходжата или Оджата,[2] е български революционер, стружки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][3]
| Стефан Алабаков | |
| български революционер | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Във ВМОРО редактиране
Алабаков е роден в 1876 година[4] или в 1878 година[5] в град Струга. Скитал по чужбина, след което се връща и става член на ВМОРО. Става организатор на селските комитети на организацията.[4] В 1903 година е четник в четата на войводата Славчо Ковачев в Щипско и участва в сражението при местността Плавица.[1][3] В 1904 година влиза като четник в Охридско през Сърбия заедно с Георги Лабунишки.[4] В 1905 година с четата четата на Иван Алабаков и поручик Костадинов взима участие в похода против сърбоманските села във Велешко и Поречието. След това в 1906 година е в четата на Пешо Паша в Кичевско. В същата година се прехвърлих в четата на Георги Сугарев и по-късно – в четата на Петър Чаулев в Охридско, с която действа до Младотурската революция в 1908 година. След изпаряването на Хуриета, в 1910 година отново става нелегален и в следните две години е четник в Кичевско и Охридско. Като войвода на едно отделение пренася взривни материали за Битолския революционен окръг.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е изпратен от Чаулев за войвода в Кичевско. След Междусъюзническата война участва в Охридско-Дебърското въстание срещу новите сръбски окупатори, а в 1915 година и във Валандовската акция.[6]
Известен е с разбойническите си похождения и злоупотреба с пари и още през 1912 година е издадена присъда от Битолския комитет за неговото премахване, по повече от 10 точки престъпни деяния. Не е изпълнена поради назрялото военно положение и наближаващата мобилизация, като Милан Матов отчита и своя вина неизпълнението. През следващите години Ходжата продължава по същия начин и населението се оплаква директно на Тодор Александров и Протогеров. При събрани доказателства от военен следовател той е арестуван заедно с Милан Гюрлуков. По думите на Протогеров „и двамата са големо петно за Организацията и за околиите, където са работили. И двамата ще бъдат застреляни и никой не може да ги спаси от това, даже и Господ“. По-късно обаче са освободени, обяснението на Протогеров пред Милан Матов е, че Тодор Александров ги е иззел от военното правосъдие, имайки достъп до Главната квартира и Двореца.[7]
Във ВМРО редактиране
След Първата световна война в 1925 година е началник на Стружка околия на ВМОРО[8] с 20 души чета.[9][10] През пролетта на 1925 година навлиза във Вардарска Македония заедно със Силко Цветков, Александър Протогеров и Мишо Шкартов, но не успяват да преминат река Вардар и се връщат в България.[11]
На 13 февруари 1943 година, като жител на село Ганчево, Провадийско, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 228.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 91.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 229.
- ↑ а б в Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 312.
- ↑ Към дата на подаване на молбата му за народна пенсия 13 февруари 1943 година е на 65 години.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 312 – 314.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
- ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.169
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 11.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов