Стефан Апостолов (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Апостолов.
Стефан Апостолов Иванов е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Стефан Апостолов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Роден е на 9 март 1876 година в леринското село Баница, тогава в Османската империя. Основател е на комитета на ВМОРО в Баница и от 1902 година е негов ръководител. През септември 1902 година при обиск в къщата му е открита пушка, той е арестуван и жестоко малтретиран в затвора. Освободен е след шест месеца с подкуп и веднага става нелегален в четата на Тане Стойчев.[1] През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е подвойвода (отдельонен началник) в четата на Тане Стойчев и се отличава със смелост,[1][2] като взима участие във всички сражения в революционния район.[1]
След погрома на въстанието се изселва във Варна, България. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, като е зачислен в огнестрелния парк на МОО, а после и в продоволствения транспорт.[3] В Първата световна война Стефан Апостолов е младши подофицер във II дружина на V македонски полк на Единадесета пехотна македонска дивизия.[2]
След края на войната се връща във Варна и участва в дейността на Илинденската организация. Умира на 25 март 1937 година.[2][4]
След войните е член на Илинденската организация. Умира в голяма бедност.[1]
На 13 март 1943 година, вдовицата му Мария, 75-годишна, родом от Баница и жителка на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[5] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 78.
- ↑ а б в Стефанъ Апостоловъ Ивановъ // Илюстрация Илиндень 3 (83). Илинденска организация, Мартъ 1937. с. 12.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49-50.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 180-181.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 77.