Уикипедия

Стефан Илиев (полковник)

български офицер
Тази статия е за българския полковник. За други личности вижте Стефан Илиев.

Стефан Илиев Илиев е български военен деец, полковник, командир на 15-и пехотен ломски полк по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Стефан Илиев
български офицер
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
26 март 1917 г. (47 г.)
ПогребанБлаговещение Богородично, Прилеп, Република Северна Македония

Биография редактиране

Стефан Илиев е роден на 29 юни 1869 година в град Видин, тогава в Османската империя. През 1887 г. завършва Скобелевската реална гимназия в града (сега СОУ „Цар Симеон Велики“). Същата година постъпва във Военното на Негово Величество училище в София. На 18 май 1889 г. завършва Военното Училище с първоразряден успех и е произведен в чин подпоручик. Воинският му път започва в 3-ти пехотен бдински полк като взводен командир, адютант на командира на 2-ра дружина, адютант на полка. През 1895 – 1896 г. поручик Илиев завършва офицерските курсове във Военното Училище и е назначен за помощник-ротен командир на 7-а рота от 3-ти пех. полк, а от 1899 г. капитан Илиев е командир на 2-ра рота от 12-и Резервен полк. От края на 1901 г. е адютант на 2 бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия. През 1903 г. кап. Илиев е командирован в Будапеща по служба. През 1904 г. го прикомандироват към 1-ва пехотна софийска дивизия за ротен командир в учебната подофицерска дружина. След завършване на курса на тази дружина кап. Илиев се завръща в полка като командир на 1 дружина. През 1905 – 1906 г. завършва щаб офицерския курс, а от 1907 г. е старши адютант на 1/6 бригада. В края на 1909 г. той е вече командир на 2-ра дружина от 15-и пехотен ломски полк в Белоградчик.

Балкански войни (1912 – 1913) редактиране

В началото на Балканската война е командир на 4-та дружина на 15-и пехотен ломски полк с чин майор. Участва в сраженията при Люлебургас, Тюрк-бей, Татаркьой, Умурча, Чаталджа, край селата Езадин, Ялос, Кули Бургас, Долна махала, Будинарци и Умлена, при височината Хисар, върховете Беяз-тепе и Руен, при езерото Дусердус, Дойранското езеро, реките Вардар и Куглу дере. След Междусъюзническата война е началник на 15-о полково военно окръжие във Видин. Съгласно заповед № 132 по Действащата армия от 1913 г. е награден с Орден „За заслуга“ на военна лента.[1]

Първа световна война (1915 – 1918) редактиране

На 28 февруари 1916 година подполковник Стефан Илиев е назначен за командир на 15-и пехотен Ломски полк. Участва в боевете при Стойково бърдо, Планиница, Буково, Върбовец, в Чеганската операция при селата Чеган, Арменово и Лажец. Загива геройски начело на контраатака на 26 март 1917 година в битката за връх Червена стена край град Битоля. Погребан е с военни почести в двора на църквата „Благовещение Богородично“ в Прилеп.[2] На 1 април 1917 година за бойно отличие посмъртно е повишен в чин полковник.[3] През същата година със заповед №679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас[4], а през 1921 г. съгласно заповед №355 по Министерството на войната е награден посмъртно с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.[5]

През 1924 година е учредено Белоградчишкото благотворително подофицерско дружество „Полковник Стефан Илиев“[6].

Военни звания редактиране

Заемани длъжности редактиране

  • Командир на взвод от 3-ти пехотен бдински полк (18 май 1889 – август 1889)
  • Адютант на 2-ра дружина от 3-ти пехотен бдински полк (август 1889 – 1892)
  • Адютант на 3-ти пехотен бдински полк (1892 – 1 февруари 1895)
  • Помощник-командир на 7-а рота от 3-ти пехотен бдински полк (1898 – 1899)
  • Командир на 2-ра рота от 12-и пехотен резервен полк (1899 – октомври 1901)
  • Адютант на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (октомври 1901 – 1904)
  • Командир на 1-ва рота от 3-ти пехотен бдински полк (1904 – 1 юни 1904)
  • Старши адютант на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (1907 – 1909)
  • Командир на 2-ра дружина от 15-и пехотен ломски полк (1909 – януари 1912)
  • Командир на 4-та дружина от 15-и пехотен ломски полк (1912 – 22 септември 1913)
  • Домакин на 15-и пехотен ломски полк (22 септември 1913 – февруари 1914)
  • Началник на 15-о полково военно окръжие (февруари 1914 – 29 октомври 1915)
  • Командир на 4-та дружина от 15-и пехотен ломски полк (29 октомври 1915 – 19 февруари 1916)
  • Командир на 15-и пехотен ломски полк (28 февруари 1916 – 26 март 1917†)[7]

Награди редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 3 (Списък на офицерите, лекарите и чиновниците от Действащата Армия, които се награждават с ордени за военни отличия през настоящата война в Турция Зап. №132 по ДА от 1913 г.)
  2. ↑ ДВИА, Ф.23, о.2, а.е.370, л.253-та [приложено към служ.писмо 686/27 януари 1919 г. от Началника на Щаба на Българската армия до ген. Кретиен, Началник на Съглашенските войски в България]
  3. ↑ ДВИА, ф.1, оп.5, а.е.425, л.124[Височайша заповед № 17/1.4.1917 г.]
  4. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 120 – 121
  5. ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 176 – 177
  6. ↑ Полковник Стефан Илиев – Един забравен герой, в. Видин, бр. 83, 22 – 25 ноември 2012 г., стр.5
  7. ↑ Заповед №76/ 28.02.1916 г. по 15 пех. полк (ДВИА, ф.77, оп.1, а.е.188, л.76)
  8. ↑ ДВИА, Ф.1, оп.4, а.е.2, л.177,84 [Списък на наградени офицери за бойни отличия и заслуги през втория период на войната 1915 – 1918 г.-МЗ 355/14.9.1921 г.]
  9. ↑ ДВИА, Ф.7, оп.1, а.е.77, л.58 [Списък на офицерите от армията към 15 януари 1915 г.]
  10. ↑ ДВИА, [„ Списък на наградените лица от Княжески български ордени от 1879 до 22 септември 1908 г.“ – от Канцелария на българските ордени]
  11. ↑ ДВИА, [„ Списък на офицерите, наградени от Н.В. Царя за войните 1912 – 1913 г.“; Приложение на заповедта по Военното Ведомство № 81 от 1916 г.]

Източници редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Илиев_(полковник)&oldid=12034465“.