Стефан Попов (генерал)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Попов.

---

Стефан Геориев Попов е български офицер (генерал-майор), началник на 3-та, а по-късно на 1-ва армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Стефан Попов
български офицер генералщабното ведомство
Войни	Първа световна война
Образование	Академия на Генералния щаб Национален военен университет
Дата и място на раждане	11 март 1872 г. Варна, Османска империя
Дата и място на смърт	19 юли 1938 г. София, Царство България

Биография

През 1892 г. завършва военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик, а на 2 август 1895 г. е чин поручик.

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Добричкото дружество.

През 1901 г. завършва Генралщабната академия в Санкт-Петербург и е произведен в чин капитан. Като младши офицер е зачислен в 5-и пехотен дунавски полк. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 е старши адютант в 5-а пехотна дивизия. През 1911 г. е произведен в чин подполковник, а на 14 февруари 1914 г. в чин полковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) в периода от 1916 до 1918 г. е началник-щаб на 3-та армия, когато тя воюва срещу Румъния. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. След това от август до септември 1918 г. е началник-щаб на 1-ва армия, след което помощник началник-щаб на войската. Уволнява се от армията през 1919 г.

Генерал-майор Стефан Попов умира в София на 19 юли 1938 г.

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1892)
• Поручик (2 август 1895)
• Капитан (1901)
• Майор (31 декември 1906)
• Подполковник (1911)
• Полковник (14 февруари 1914)
• Генерал-майор (1918)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас и IV степен 2 клас
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
• Орден „Железен кръст“ I и II степен, Германска империя

Източници

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 139