Стрезимировци е разделено между България и Сърбия село, в резултат на влизането в сила на Ньойския мирен договор от 1919 г. Българската му част се намира в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Сурдулица, Пчински окръг. Към българската част на селото се числи и махала Бойна.

Стрезимировци
Общи данни
Население32 души[1] (15 декември 2023 г.)
9,19 души/km²
Землище3,499 km²
Надм. височина830 m
Пощ. код2482
Тел. код07734
МПС кодРК
ЕКАТТЕ69777
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)
Стрезимировци в Общомедия
Стрезимировци
Стрезимировци/Strezimirovci
42.7992° с. ш. 22.4517° и. д.
Стрезимировци
Страна Сърбия
ОкръгПчински окръг
ОбщинаСурдулица
Надм. височина829 m
Население53 души (2002)
Пощенски код2482
Телефонен код017
Стрезимировци в Общомедия

В селото се намира ГКПП Стрезимировци между България и Сърбия.

География редактиране

Село Стрезимировци се намира в планински район, в западната част на историко-географската област – котловината Знеполе, при навлизането на р. Ерма на българска територия. Селото лежи в подножието на планините Рудина и Въртоп и се състои от разпръснати махали, разположени по двата бряга на Ерма.

Махалите в селото са: Бакалци, Бòини, Бона, Дамянци, Дамяници, Зарини, Клюцини, Оклъина.[2]

История редактиране

Селото е старо българско и е споменато с това име в османотурски регистри още в 1453 г. Според местното предание то носи името на войводата Стрезимир [3] – един от сподвижниците на Кракра и на цар Самуил от края на X в. и началото на XI в. Преданието свързва имената на двамата братя Стрезимир и Слишай, загинали в сражение с кръстоносците, с местността „Слишовска могила“. Впрочем това предание е устойчиво в този район и е разказвано и в съседните села Реяновци, Джинчовци, Бохова, които според него са създадени от синовете на Стрезимир и съответно носят техните имена.

Землището на селото е обитавано от дълбока древност. Оттук е минавал римският път Вия Дакия и е имало изградена пътна станция. На естествено възвишение в местността „Кулата“ има множество останки от римска, ранновизантийска и старобългарска керамика, зидове, кула и следи от металодобив.

Има легенда, че махала Бойна е заселена от преселили се след Чипровското въстание българи.[4]

В османски регистри селото е отбелязано като Стрязимировци 1451 г., Истразумирофджа (Стрезимировци) 1453 г.,[5][6] Стрезимировци 1878 г.[7]

 
Райко Алексиев: Стрезимировци
 
Храм „Св. Архангел Гавриил“ в с. Стрезимировци

Оброкът Св. Рангел и издигнатият през 2004 г. параклис Св. Архангел Гавриил в махала Бойна се намират на мястото на средновековна църква. До нея са открити надгробни камъни с издълбани кръстове, характерни за XI – XIV в.[4] Населението смята, че останките от старата църква „са от латинско време“ и само допреди един век зидовете ѝ все още личали добре.

След разделянето на селото по силата на Ньойския договор по-голямата част от него била отнета от Сърбия, а църквата им останала в България.

 
Паметник на загинал съветски воин от Трънския отряд

Население редактиране

Според статистическите данни в българската част на Стрезимировци живеят 46, а в сръбската част – 53 души (2002 г.)

Население на Стрезимировци в Сърбия редактиране

  • 1948- 485
  • 1953 – 440
  • 1961 – 346
  • 1971 – 256
  • 1981 – 182
  • 1991 – 101
  • 2002 – 53

Етнически състав към 2002 г. редактиране

Според преброяването от 2002 г. етническият състав на населението е както следва:[8]


Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. 8-те Трънски села – Стрезимировци
  3. Мильов, Симеон и др. Шетба из Пернишко. София, ТАНГРА ТанНакРа, 2006. с. 141.
  4. а б Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  5. ИБИ – Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363
  6. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, 363 – 490.
  7. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932
  8. Књига 1“. Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. фебруар 2003. ISBN 86-84433-00-9.