Уикипедия

Струмишки пожар (1913)

Тази статия е за пожара от 1913 година. За този от 1869 година вижте Струмишки пожар (1869).

Големият пожар в Струмица през 1913 година е систематично опожаряване на почти целия град и околни села от гръцките военни власти, завзели Струмица в Междусъюзническата война, които според Букурещкия договор следва да предадат града и околностите му на България. Избухва на 21 август по нов стил или 8 август по стар и трае до 28 (15) август. Гръцкото, тоест гъркоманско население, както и мюсюлмани и евреи, доброволно или под натиск от гръцките военни емигрират в новите гръцки територии, предимно в Кукуш и околните села, като им е обещано, че в руините на напуснатия от българите град ще бъде построена „нова Струмица“, а те ще получат къщи и земи. Военните престъпления по време на пожара са разследвани от Карнегиевата комисия. Извършени са грабежи, изнасилени са жени, от които поне една умира, а има и поне един случай на отвличане на дете.

Струмишки пожар
— пожар —
Разрушена от гърците част на града
Разрушена от гърците част на града
МястоСтрумица и околни села
Дата21 – 28 август 1913 година
Резултатунищожение на почти целия град и околни села; голяма демографска промяна
Карта

Предистория редактиране

 
Панорама на Струмица в началото на XX век

През Възраждането гръцката партия в Струмица е доста силна.

По време на Междусъюзническата война гръцки части завземат Струмица.[1] На 10 август (28 юли) е подписан Букурещкият договор, който слага край на войната и урежда границите в региона след нея. Според договора град Струмица и околността му стават част от Царство България.

Преди пожара редактиране

 
Територията на Царство България според Букурещкия и Цариградския договор от 1913 година

Около дните на подписването на Букурещкия договор гръцките военни власти в Струмица издават изрична заповед всички жители на града, както и околните села, които са гърци и мюсюлмани, да напуснат домовете си и да се преселят на гръцка територия. Заповедта е съпроводена с предупреждение, че в противен случай къщите им ще бъдат запалени. Приложено е и сплашване, което се оказва частично успешно, особено сред гърците, че българите ще ги избият, ако останат под българска власт. Също така гръцките военни уверяват, че в Кукуш, който според договора става част от Кралство Гърция, а българското му население е прогонено след опожаряването на града и селата, ще се построи прекрасна „нова Струмица“ и обещават къщи и земи. Според струмичанката Ичева, свидетелка на опожаряването на родния ѝ град, „беше известно още преди това, че след насилственото изселване на гърците, евреите и турците самият град е обречен на разрушение, както Ксанти, Гюмюрджина и някои други населени места в Тракия“.[2] Някои от водачите на гръцката общност в града с готовност възприемат тази политика и използват влиянието си, за да я проведат. Според доклада на Карнегиевата анкета изселването на гърците в никакъв случай не е спонтанно, но като цяло е доброволно, докато за мюсюлманите е използвано насилие – повечето от тях напускат града по разпореждане на гръцките власти, а някои напразно се опитват да подкупят гръцките войници, за да им се позволи да останат. Редица турци – според Карнегиевата анкета мнозинството от тях заявяват, че след ексцесите на смесеното сръбско-българско управление в началото на Балканската война българското управление е било поносимо за тях, упорствали в желанието си да останат, но били насилствено изгонени от домовете си. Същата политика е проведена и в струмишките села.[3][4]

Между подписването на договора и опожаряването на града гръцките жители на Струмица свободно влизат и излизат, пренасяйки стоки и покъщнина на превозни средства (камиони, коли), които са им предоставени от гръцката армия.[5] Турците и евреите се принудили да ги последват.[2]

Когато чуждестранните консули в Струмица научават за заканата от опожаряване на града, те телеграфират на своите представители да предприемат действия в Атина. Гръцкото правителство се съгласява да запази Струмица и струмишките села до пристигането на българската армия, но тази новина достигла до Солун в деня, когато започва пожарът в Струмица. Гръцката страна се опитва да убеди международната общественост, че самото население е запалило къщите си, страхувайки се да остане под българско робство.[2]

Пожар редактиране

Вечерта на 21 (8) август гръцките военни започват опожаряването на Струмица.[6] През тази нощ те запалват пазарите в югозападната част на града, близо до къщата на гръцкия доктор Константинос Ризопулос. Но населението на българския квартал излиза на празните улици и успява да изгаси пожара на пазарите. Смятало се, че гръцките военни, след като са започнали опожаряването, са напуснали тази част на града, но сутринта те се появяват и започват да заплашват българите, които се оттеглят по къщите си и не посмяват повече да излизат и да гасят пожара. След това гръцките военни прекъсват водопровода и унищожават пожарните коли, за да няма начин да се изгася пожарът. Следната нощ, 22 август, те подновяват пожара и през нощта гръцкият и турският квартали вече горят.[2] Гръцките военни заливат сградите с бензин, след това ги запалват и взривяват с бомби.[7] Шест или осем войници подпалват казармата на три пъти, докато успеят да създадат истински пожар.[2]

И по време на пожара „моторни коли идваха и си заминаваха по 3 пъти на ден, за да изнасят краденото имущество“. Всичко, което не било скрито, е било изнесено от града, дори столове, кутии, рамки, портрети, легла и друго, а всяко нещо, което не можело да се пренесе, е било разрушено.[7] Един австрийски офицер се намирал в Струмица по времето на пожара. Месното население го помислило за член на Карнегиевата комисия. Той публикувал своя разказ във виенския вестник „Райхспост“ и изпратил доклад до австрийското консулство в София. Той разказва, че е откраднат всичкият добитък на един от най-големите собственици в Струмица и околността, мюсюлманина Назиф ефенди. Неговата къща е изгорена, жена му изнасилена „по такъв зверски начин, че тя починала“, а детето му е било отвлечено и повече нищо не се чуло за него. На евреина Новак Козе му били откраднати всички стоки, а жена му също е била изнасилена. И от богатия търговец Бандезев (Bandésev) всички стоки били отнети, като моторни коли в продължение на два дни отивали и се връщали, докато изнесат всичко от къщата му. И неговата жена също е била изнасилена.[7]

Опожаряването на града е извършено от гръцката армия, която е била подпомагана само от отделни лица, примерно бивши андарти, а повечето цивилни гърци, т.е. гъркомани тогава вече напуснали Струмица.[8]

Пожарът продължил до 28 (15) август. Целият град, с изключение на двата български квартала Чифлик и Бабяк, е напълно опожарен.[2][5] Според данни на Карнегиевата анкета опожарени са около хиляда къщи и магазини.[9] Според данни на Пандевски и Стоев (1969) броят на опожарените сгради е над 1900.[5] Няколко гръцки къщи в български квартал също били опожарени. Американският протестантски мисионер Купър пристигнал от Солун в Струмица, когато гърците се готвели да запалят и български квартал, където няколко къщи вече били в пламъци. Той отишъл при гръцкия комендант и го замолил да спре опожаряването, декларирайки, че ще се обърне към британския консул в Солун. Пожарът в този квартал бил спрян по заповед на коменданта. Купър направил снимки от опожарения град, които изпратил на британския консул в Солун.[10]

Освен града опожарени са и много струмишки села, между които българските села Ново село, Моноспитово, Костурино, Велюса, Дабиля, Зъбово, Попчево, Чам чифлик, което впоследствие е изселено, Раборци и Балдовци, турските села Хамзали, Еднокукево, Секирник, Борисово, Сушица, Свидовица, Нова махала и Чанакли, както и гръцките, т.е. гъркомански села Мокрино и Мокриево.[9] Велюшкият манастир също е опожарен, като неговите конаци и отчасти църкви изгорели.[11]

След пожара редактиране

Българската армия пристигнала в града три дни след края на пожара.[11] Имало е опит да се накара българският подполковник да подпише официална декларация, че къщите били опожарени от техните собственици, но той отказал да стори това.[2]

Струмишки турци, които били принудени да напуснат селищата си, не получили храна от гърците няколко дни. Те нито искали да се преместят в Азия, нито пък да се установят на гръцка територия. Както казвали пред Карнегиевата комисия, те не виждали „нищо добро за своето бъдеще“.[4]

След пожара демографията на града и околните села е променена драстично. Тук се заселват бежанци от Кукуш, Дойран и други македонски краища.[8][12][13] По данни от 1921 година само в града е имало 2700 бежанци.[8]

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Другите Балкански войни : Карнегиева фондация за международен мир : Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“, 1995. с. 65.
  2. ↑ а б в г д е ж Другите Балкански войни : Карнегиева фондация за международен мир : Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“, 1995. с. 191.
  3. ↑ Другите Балкански войни : Карнегиева фондация за международен мир : Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“, 1995. с. 100 – 101.
  4. ↑ а б Другите Балкански войни : Карнегиева фондация за международен мир : Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“, 1995. с. 262.
  5. ↑ а б в Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 295. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Другите Балкански войни : Карнегиева фондация за международен мир : Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“, 1995. с. 101.
  7. ↑ а б в Другите Балкански войни : Карнегиева фондация за международен мир : Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“, 1995. с. 190.
  8. ↑ а б в Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 297. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ а б Другите Балкански войни : Карнегиева фондация за международен мир : Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“, 1995. с. 298.
  10. ↑ Другите Балкански войни : Карнегиева фондация за международен мир : Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“, 1995. с. 307.
  11. ↑ а б Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 296. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието — 1916. София, 1993. с. 41.
  13. ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието — 1916. София, 1993. с. 41.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Струмишки_пожар_(1913)&oldid=12027877“.