Сумер
Сумѐр е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, област Монтана.
| Сумер | |
  Сумер  Сумер | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 305 души[1] (15 март 2024 г.) 11,9 души/km² |
| Землище | 25,557 km² |
| Надм. височина | 264 m |
| Пощ. код | 3491 |
| Тел. код | 09561 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 70233 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Монтана Златко Живков (СДС, ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД, ЗНС; 1999) |
География редактиране
Селото се намира на разклона между градовете Враца, Монтана и Вършец на международен път Е79 на 24 км от Враца на 12 км от Монтана и на 19 км от гр. Вършец, прочут с лековитите си минерални извори в полите и предбалкана на Стара Планина. До гр. София са 130 км. Сумер е разположен на двата бряга на река Шугла богата на дребни кефалови риби, клен, кротушка, черна мряна, уклей, рядко каракуда вливаща се в р. Огоста и наброява около 550 къщи с около 260 души население. Над селото има останки на основи от древна крепост, а в района му и запазен изцяло римски мост. Основен поминък на населението е земеделие.
История редактиране
Има няколко легенди за името на селото. Сумер е и турско мъжко име.
През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията, в селото действа активна горянска група.[2]
Религии редактиране
Религията в селото е християнска.
Културни и природни забележителности редактиране
В поречието на реката над селото на скалите в местността Лискаро гнездят няколко двойки черни щъркели. Над село Сумер има останки от Римска крепост, а в близост до селото в местността Елен над р. Шугла и изцяло запазен Римски мост (Йолин мост).
До 1975 г. селото е прочуто с духовия си оркестър „Сумерската музика“. Ловната дружинка в селото е с големи традиции и води началото си от 1932 г.
В селото има цех за производсто на вафли както и складове за гранитогрес.
Редовни събития редактиране
Съборът на село Сумер се провежда ежегодно на 7 ноември.
Бележки редактиране
Най-убавото село на свето!
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.