Уикипедия

Сусва

Сусва (Suswa) е голям щитовиден вулкан в Кения, разположен в Източноафриканската рифтова зона в сърцето на земите на масаите.[1] Намира се на юг от вулкана Лонгонот, на 35 km на юг от езерото Найваша и на 50 km западно от Найроби. Това е най-близкия активен вулкан до столицата и най-южния върху частта от рифта, попадаща в Кения.[2] Това е зона, в която се срещат Африканската и Сомалийската континентални плочи. Тяхното бавно раздалечаване е довело до формирането на огромен разлом и поредица от планински и вулканични образувания. Голяма част от тези структури са създадени при масивно подземно повишаване на налягането по време на формирането на разлома.[3] Вулканът е разположен в защитена горска територия.

Сусва
Централната калдера на Сусва
-1.0495° с. ш. 36.3335° и. д.
Местоположение в Кения
Общи данни
Надм. височина2356 m
МестоположениеКения
Типщитовиден вулкан
Кратер
Диаметър12 х 8 km (Сусва), диаметър 5 km (Ол Дойньо Оньоке)
Дълбочина460 m (Ол Дойньо Оньоке)
Друга информация
Посл. изригванеплиоцен

Описание редактиране

Структурата на вулкана е твърде необичайна, подобна само на кратерите Посейдон и Гасенди на Луната.[4] На върха му се намира обширна калдера, в чиято югозападна страна се издига допълнителен конус от застинала лава. Този конус формира ново вулканично устие и е известен под името Ол Дойньо Оньоке, или Ол Дойньо Нюкие (Червената планина). Ол Дойньо Оньоке притежава обширен цилиндричен кратер, чиято северна страна е отсечена от пръстеновиден грабен. Необичайният цилиндричен грабен отделя един наклонен "островен" блок от лава, който образува нещо като тераса в основната калдера.[2]

По източните склонове на вулкана е разположена широка мрежа от пещери, част от които не са изследвани.[5] На юг от него, в посока север-юг, се простират няколко дълги, успоредни разлома.[6]

Параметри редактиране

Вулканът Сусва има основа с овална форма и се издига на 2356 m[7] над морското равнище, а от основата на рифта – на 1526 m от северната страна и на 1615 m от южната. Вулканичните продукти, изхвърлени от кратера, се простират върху площ от 1000 km2.[6] След период на спокойствие, при силна ерупция от пемза и изригване на лава от пръстеновидните фрактури извън калдерата, се формира допълнителна калдера с приблизителни размери 12 х 8 km.[6] Диаметърът на калдерата на вторичния вулкан Ол Дойньо Оньоке е 5 km, а дълбочината на кратера му – 460 m.[2][6] Последното изтичане на лава при Сусва е станало през странични пукнатини и е възможно това да се е случило преди около един век. Предполага се, че последното сериозно изригване на вулкана е било през холоцена.[2]

Геология редактиране

Първоначалното изграждане на вулканския щит е последвано от силно изригване на обемни потоци от лава с преобладаващо съдържание на пемза, които формират калдерата му. Допълнителното дооформяне на върха е станало след ерупция на Ол Дойньо Оньоке. Основата на рифтовата долина около вулкана, като резултат от активността на Сусва, е покрита със застинала фонолитна лава, напластена върху плътния трахитен слой от по-стар обемен лавов разлив. Максималната дебелина на първичния слой е около 500-600 m, а по-новият фонолитен слой достига до 9 m в дълбочина.[6] В структурите на вулкана се срещат авгит, брушит, феросилит, ортоклаз, санидин, гипс и други.[8] Поток от лава с дължина от 15 km е застинал по югоизточните склонове на вулкана към основата на разлома в долината. Фумаролната дейност на Сусва е по-активна от тази на останалите вулкани в Кения.[4]

В кратера на вулкана и в пещерите по склоновете му се наблюдава разнообразие от вторични вулканични образувания.[5] Откриват се голямо количество от лавови тръби, свързани в обща система. Те се формират когато потокът лава в различните пластове застива с различна скорост. Външните слоеве се охлаждат и втвърдяват, докато вътрешните все още продължават да текат. Така част от лавата изтича към по-ниските нива и от външните, по-рано застинали слоеве, се оформят тръби с различен диаметър. Могат да се видят още лавови въжета, тераси, сталактити и сталагмити, образувани при отлагането на минералите, разтворени в подземните води. Много от тези формации са доста крехки и лесно могат да се счупят.[9]

През 1969 г. много подробни геоложки проучвания прави Р. Джонсън. По-късно, през 1991 г. двамата с Р. П. Рандъл публикуват труда си „Геологията на района Сусва“, посветен на резултатите от изучаването на този вулкан.[6][10]

Фази на развитието редактиране

Р. Джонсън дефинира следните три главни еруптивни етапа при Сусва:

Първият етап обхваща площ от 130 km2. Тогава се изгражда щитовидният вулкан със силно полегати склонове. Потоците от лава са с голям вискозитет и бавно подвижни. Основната фаза на изригване е последвана от слаби ерупции през няколко малки конуса на известно разстояние от основното вулканично тяло.[4][6]

Вторият етап настъпва след известен период на спокойствие с неизвестна продължителност, но обхващащ вероятно няколко стотици хиляди години. Ерупционният център е изместен на югозапад по линията на основната фрактура. Тогава, при изригването на голямо количество пемза, се оформя калдерата и се появяват тънки, ограничени разливи от лава.[4][6]

През третия етап калдерата се запълва с лава. През този период в югозападната част на калдерата, по централната пукнатина на склона израства и паразитният вулкан Ол Дойньо Оньоке.[6] Най-новите изригвания на вулкана са незначителни като размер и щети.[4]

Лавата през третия етап се състои от две групи материали. При по-ранните разливи съдържа пръснати из нея порфирни фонолити, които частично запълват калдерата. След това лавата прелива през източния ѝ ръб и оставя следи от дълги тънки застинали потоци. Втората група е създадена по-късно. Тя съдържа трахити и изобилства от ромбични анортоклазни фенокристали, които оформят главния конус на Ол Дойньо Оньоке. След последното изригване на върха на Ол Дойньо Оньоке се оформя кратер с дълбочина 460 m. Второто срутване на главната калдера създава пръстеновиден грабен с около 5 km в диаметър с един голям блок като централен остров в средата. Последната фаза от ерупцията е белязана от разлив в южната част на кръговия грабен и изригване на лава по външния южен склон на вулкана. И в двата случая лавата съдържа анортоклаз и трахит.[6]

Минералогичните и петрографски отчети за съдържанието на лавата в Сусва са направени на базата на редица микропроби и анализи на цели големи скални късове. Те доказват, че скалното съдържание варира от трахит до фонолити с фенокристали, богати на алкални фелдшпати, авгит, оливин, титаномагнетит. В една от групата скали е намерен и содалит. Само най-скорошната лава е богата на фенокристали.[6]

Пещерите на Сусва редактиране

По склоновете на вулкана могат да се видят голямо количество пещери. Те представляват сериозен интерес за спелеолозите, тъй като голяма част от тях въобще не са изучени, а при онези, които са изследвани, все още съществуват непроучени разклонения. За по-лесно ориентиране пещерите са номерирани. В някои от тях са открити големи количества обсидиан, образуван при охлаждане на лавата.[9][11]

Пещера №6 е от клас Cl. Представлява дълга система от пещери с няколко извити прохода, водещи към тях. В долния си край има няколко интересни стръмни пасажа и тръби, които не са проучени.[11]

Пещера №6А е от клас C3. Пещерата е труднодостъпна и много интересна. Входът ѝ представлява малка дупка, намираща се сред група храсталаци, на около 60 m от Пещера №6 и недалеч от източния ѝ край.[11]

Пещера №12 е от клас С2. Това е най-интересната пещерна система от този тип в Кения. Свързана е чрез тясна дупка с Пещера №2В. През три много тесни отвора с пълзене може да се премине в голям и дълбок тунел. Следва изкачване до по-горно ниво, а след него, отново през тесен и къс отвор, се стига до най-красивите части на пещерата.[11]

Пещера №13 е сравнително добре проучена. В състава ѝ са открити множество минерали — когаркоит, опал, термонатрит и трона.[8]

Пещера №14 също е проучвана. В нея са открити минералите брушит, гипс, ханеит, нюбериит, санидин и таранакит.[8]

Пещера №18А е от клас Cl. Дълга е около 20 km и се смята за най-дългата пещерна система в Кения.[1] Към нея водят няколко извити прохода. В горния ѝ край с помощта на стълба може да се достигне до тясна лавова тръба.[11]

Пещера №35А е от клас С2. Намира се на голямо, плоско сечище, а входът е скрит под скални остатъци. В източната част на сечището са натрупани блокове от застинала лава. Входът преминава през извит, типичен лавов свод с ширина 10 m и дължина около 20 m в посока изток-запад. Ниска арка води на изток към по-широк и по-висок проход. По една издатина в лявата му част може да се стигне до нов, нисък пасаж. След завой по стъпала от лава се продължава към пещерната система.[11]

Пещерата „Моби Дик“ е от клас С2. Намира се на 80 m от входа на Пещера №12. Влиза се през тесен отвор, закрит от група храсти, като пътят навътре е доста къс. След кратко спускане се стига до тясна резонираща лавова тръба. По-нататък пещерата не е достатъчно изследвана.[11]

Флора и фауна редактиране

Вулканът е обрасъл с девствени тропически гори. Калдерата е покрита с гъста растителност. Районът е богат на диви животни и птици. По склоновете пасат жирафи, зебри и газели. От хищниците най-често се срещат леопарди. Оттук минава и миграционният маршрут на слоновете от Амбосели за Мара. Има голямо разнообразие от птици, постоянно обитаващи района и вътрешността на калдерата. Колонии от редки видове прилепи и насекоми обитават пещерите.[12] Те са дом на няколко вида малки бозайници като скални дамани и катерици. Обитават се още от змии, сови и други видове птици.[1] В тях нощуват и големи групи бабуини.[12]

Съвременно състояние редактиране

През последното десетилетие се наблюдава бавно нарастване на активността на Сусва. Сателитните снимки показват, че вулканът е понижил височината си с няколко сантиметра. Тези малки промени, които не се забелязват с просто око, са били открити от сложния сателитен радар InSAR. Изучавайки сателитните снимки, учените от Европейската космическа агенция установяват, че за периода от 1997 до 2000 година вулканът е понижил височината си с около 2 до 5 cm. Понижението е предизвикано от дискретното движение на магмата под земната кора. Тези промени изискват сериозно проследяване на вторичните вулканични дейности в района за да се прогнозира една евентуална бъдеща ерупция.[13]

Вижте също редактиране

Източници и бележки редактиране

  1. ↑ а б в Tripwolf, World Wide Travel Guide – Mount Suswa
  2. ↑ а б в г Global Volcanism Program - Suswa
  3. ↑ Geology gifts - East Africa's Great Rift Valley: A Complex Rift System
  4. ↑ а б в г д John Seach - Volkano Live - Suswa Volcano
  5. ↑ а б Planet Ware – Mount Suswa // Архивиран от оригинала на 2010-02-08. Посетен на 2010-12-15.
  6. ↑ а б в г д е ж з и к л Alan Robert Woolley - Alkaline Rocks and Carbonatites of the World: Africa
  7. ↑ Volcano DB, Statistics and Facts about Volcanoes, архив на оригинала от 22 ноември 2008, https://web.archive.org/web/20081122093148/http://volcanodb.com/volcano/136/Suswa, посетен на 15 декември 2010 
  8. ↑ а б в Mindat.org (mineral database) - Suswa Volcano, Rift Valley Province, Kenya
  9. ↑ а б Articlebase - Craters and caves in Mt. Suswa, Kenya // Архивиран от оригинала на 2010-06-06. Посетен на 2010-12-15.
  10. ↑ Geology of the Suswa area[неработеща препратка]
  11. ↑ а б в г д е ж EAMG – Suswa, Kenya, архив на оригинала от 26 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101226131552/http://www.kilimanjaro.cc/eam/suswa.htm, посетен на 15 декември 2010 
  12. ↑ а б Viva Eco Africa - Mt. Suswa Conservation Trust - MSCT, архив на оригинала от 24 август 2012, https://web.archive.org/web/20120824045421/http://www.vivaecoafrica.com/Business/2045/Mt-Suswa-Conservation-Trust--MSCT.aspx, посетен на 15 декември 2010 
  13. ↑ The Inquisitr - New Study in Geology Uses Satellite Imagery to Identify Active Magma Systems in East Africa’s Rift Valley
 
Портал
 Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сусва&oldid=12114281“.