Табулираща (табулаторна) машина или накратко табулатор е историческа електромеханична машина, предназначена за автоматична обработка (сумиране и сортиране) на числова и буквена информация, записана върху перфокарти, като резултатите се получават върху хартия или специални бланки. Известна е и като сметачно-аналитична или статистическа машина.

Ранен табулатор на фирма IBM.

Използвани са за обработка на масиви от информация преди широкото навлизане на компютрите. В България са използвани в изчислителните центрове като спомагателно оборудване за обработка на сравнително по-малки масиви информация, които не изискват извършване на логически операции[1].

Комутационен панел на сумираща машина IBM 402

Табулаторите могат достатъчно ефективно да извършват действията събиране и изваждане. Умножението и делението се свеждат до последователно многократно събиране и изваждане. Работата на машината се управлява чрез последователно превключване на щифтовете в комутационния панел (предшественик на компютърна програма).

История редактиране

 
Табулаторът на Холерит

Изобретена е от Херман Холерит през 1890 г., който основава компанията Tabulating Machine Company, прераснала по-късно в IBM.

Първото ѝ приложение е за преброяване на населението, като клиент е правителството, но много скоро и предприемчивите бизнесмени осъзнават, че скоростта, с която се обработва информацията, може да им донесе полза. Първото бизнес приложение е в железниците – през 1896 г. компанията New York Central and Hudson River Railroad намира приложение на табулатора за отчитане на превозваните товари и за извършване на статистически проучвания с цел подобряване на организацията на работата. Табулаторната машина започва да навлиза в офисите с цел обработка на данните за продукти, складови наличности, клиенти и т.н.

У. Екерт описва ефективността на перфокартите при решаването на някои диференциални уравнения или при извършването на умножение и деление на числа с десетична запетая[2].

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Куценко, С. П. Энциклопедия кибернетики. Киев, Главная редакция Украинской советской энциклопедии, 1974. с. 624. (на руски)
  2. Eckert, Wallace. The Computation of Special Perturbations by the Punched Card Method. // Astronomical Journal 44 (1034). 1935. DOI:10.1086/105298. с. 177.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Табулятор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​