Таор
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Таор (община Валево).
Таор или книжовно Тавор (на македонска литературна норма: Таор) е село в община Зелениково на Северна Македония.
| Таор Таор | |
| — село — | |
 Поглед на дял от селото Таор | |
  Таор | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Зелениково |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 309 m |
| Население | 152 души (2002) |
| Пощенски код | 1053 |
| Таор в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Блатия на левия бряг на река Вардар срещу село Орешани, непосредствено преди началото на Таорската клисура на 20 километра югоизточно от столицата Скопие.
История редактиране
Таурезиум редактиране
Край Таор са разположени развалините на римския град Таврезиум (Tauresium), родно място на император Юстиниан I Велики.
В Османската империя редактиране
В XIX век Таор е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Таор (Тавор) е населявано от 110 жители българи християни.[1] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 12 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Тавор има 14 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тавор има 96 българи екзархисти.[4]
В Северна Македония редактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Таор (Taor) като село с неясен етнически състав.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители – 151 македонци и 1 друг.[6]
Личности редактиране
- Родени в Таор (Таврезина)
Юстиниан I (483–565), византийски император
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
