Текла Алексиева
Текла Вилхелм Алексиева е български художник. Става известна с оригиналните корици, които създава за книгите от поредицата за научнофантастична литература Библиотека „Галактика“ на варненското издателство „Георги Бакалов“. Член е на Съюза на българските художници.[1]
| Текла Алексиева | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Академия | ВИИИ „Н. Павлович“, София |
| проф. Гочо Богданов | |
Биография редактиране
Текла Алексиева е родена на 2 ноември 1944 г. в София. Завършва ВИИИ „Н. Павлович“, София, катедра Монументално-декоративна живопис, при проф. Гочо Богданов. Работи в областта на живописта, гоблена, монументалната стенопис и илюстрацията. [2]
Творчество редактиране
От 1974 г. участва в редица общи художествени изложби в България и в чужбина. При тематика, отговаряща на времето и съдържанието на изложбите през 70-те и 80-те години (творбите ѝ „Вела Пеева“, гоблена „От векове за векове“), художничката проявява ярко развитие и афинитет към градската тема и нейното модерно, фотореалистично пресътворяване (живописната композиция „Кръстовище“), което е един от първите ѝ силни опити в тази насока. За тази цел Текла Алексиева се ориентира към оригинални решения, които подсилват визията на техниката, съвременния дизайн, новите материи, изкуствената светлина, съвременния архитектурен ландшафт.[3]
През 1996 г. Текла Алексиева осъществява проект за пощенска марка с образа на Баба Марта, което според критиката е първият опит да бъде предаден нейният митологичен, а не фолклорен лик – там Баба Марта е показана като вечната булка, с класически надиплени поли, с пищна гръд, с поза на критска богиня от времето на матриархата.
Работила е още върху оформлението на учебници, експерименталния буквар от 1980 г., книгата на издателство „Кибеа“ „Духовни водачи на България“ (съвместно с художника Боян Филчев и Христо Хаджитанев), календари и др.
Библиотека „Галактика“ редактиране
Текла Алексиева става много популярна със създадените от нея над 120 оригинални корици на поредицата за научнофантастична литература библиотека „Галактика“ на варненското издателство „Георги Бакалов“. В тях тя показва разнообразие, ефектна цветност, внимание към детайла и пространството.[4]
За първите ѝ корици член на редколегията казва: „Другари, ще ги излежаваме в затвора тези корици! Та те толкова приличат на евтините булевардни книжлета, дето висят закачени на щипки пред западните книжарници!“
Освен с поредицата си корици към библиотека „Галактика“, Текла Алексиева е допринесла за фантастиката в България с участието си в инициативи на Клубовете по фантастика и прогностика в България и Клуба на художниците-фантасти в България „Васил Иванов“ – изложби на фантастичното изкуство (например през 1985 г. в Пловдив).
По време на Фестивала на клубовете по фантастика участва с оригиналите на кориците „Краят на вечността“ на Айзък Азимов и „Дървото на вси светии“ на Рей Бредбъри.
Според създателя на поредицата Библиотека „Галактика“ Милан Асадуров кориците, създадени от Текла Алексиева, имат голям принос за успеха на поредицата.[5]
Самостоятелни изложби редактиране
- 2023 – Непоказвани картини под надслов „Една жена седи и си рисува…“, съдържащи предимно акварели, в две посоки: произведения по библейски сюжети от неосъществена поръчка за детска книга; и абстрактни космически теми. Изложбата е в софийска галерия от 30 март до 20 април.[6]
Признание и награди редактиране
Носител е на награди от изложби на илюстрациите в България, а през 1985 г. по БНТ е излъчен филм за нея (със сценарист и водещ Стефан Тихчев).
Източници редактиране
- ↑ Членове на Съюза на българските художници на сайта на СБХ.
- ↑ Биография на Текла Алексиева в „БГ Фантастика“
- ↑ „Ежедневие“ на Текла Алексиева (80-те години на ХХ век) като илюстрация на статията на Петър Табов и Алексей Лазаров „Ами ако...“, в-к „Капитал“, 27 декември 2007 г.
- ↑ Корици на книги от библиотека „Галактика“, оформени от Текла Алексиева, блог Четох книги, 9 юни 2013 г.
- ↑ „Милан Асадуров – „злият“ гений зад "Библиотека Галактика“ Архив на оригинала от 2014-02-28 в Wayback Machine., интервю на Северина Самоковлийска, сайт Книгите.
- ↑ Петрова, Юлия. Една жена седи и си рисува… // БНР, 2023-04-03. Посетен на 2023-04-10.
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980.
- Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.