Телемедицина
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: дефиниция, разширяване, източници, категории. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Телемедицината включва медицина, телекомуникации, информационни технологии и образование с цел диагностика, лечение, консултации и обучение. Чрез нея се оказва квалифицирана медицинска помощ на всяко място и по всяко време, а по същество е медицина, практикувана от разстояние. Този термин е въведен от Р. Марк през 1974 г. (според други източници за първи път от Thomas Bird през 1970 г.). Обхваща разнообразие от телекомуникационни и информационни техники, използвани в здравеопазването, както и в различните клинични направления. Има десетки определения за телемедицина, в зависимост от степента на детайлизиране на характеристиките и от съдържанието на включените технологии и тенденции.
Основните задачи:
- профилактично медицинско обслужване
- намаляване на цената на медицинските услуги
- обслужване на отдалечени обекти, водещо до отстраняване на изолацията
- повишаване на нивото на медицинското обслужване
Видове телемедицински системи редактиране
- По приложен признак
- Средства за отдалечени консултации, диагностика и обучение
- системи за отдалечени консултации;
- системи за отдалечено управление на диагностичния медицински процес;
- системи за инструкции;
- системи за дистанционно обучение.
- Средства за отдалечен мониторинг на витални параметри и функции:
- системи за вътреболничен мониторинг;
- системи извънболничен мониторинг;
- системи за домашна телемедицина;
- системи за биорадиотелеметрия;
- тактико-телеметрични системи.
- По географски признак
- Вътреболнични
- Градски
- Областни (регионални)
- Национални
- Международни
- По технологично решение
- Хардуерна инфраструктура
- Софтуерно решение
Избирателно проучване на 400 американски лекари през март 2001 показва, че 356 от тях (89%) редовно използват интернет, за да допълнят своите знания, да се подобри ефективността и комуникацията с пациентите. Информация от интернет до известна степен засяга диагнозите, които поставят лекарите, както и избора на лекарства, които те предписват на своите пациенти.
Още през 1999 г. в интернет съществуват повече от 15 хиляди медицински уеб сайта, които покриват всички превантивни медицински специалности.