Теория за разпознаване на сигнала
Теория за разпознаване на сигнала[1] е средство за определяне на възможността да се направи разграничение между моделите на информационно наситена енергия (наречена стимул при хората и сигнал при машините) и моделите на случайна енергия, които объркват и смущават информацията (наречено шум), състояща се от основни стимули и случайна активност на разпознаващата машина или нервната система.
Според теорията има много определящи за това как разпознаваща система ще разпознае сигнал и къде нивата на праг трябва да бъдат. Теорията може да опише как промяната на прага може да повлияе възможността за разпознаване, като така показва колко адаптирана е системата към нейната задача, предназначение или цел, към която се стреми.
Източници редактиране
- ↑ Измерване на сетивните възможности. Абсолютен и диференциален праг Архив на оригинала от 2009-11-08 в Wayback Machine. в Дж. Дарли, С. Гликсбърг и Р. Кинчла, Усещания, изд. ЛИК, София, 1999
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Detection theory в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |