Терек

Те́рек (на грузински: თერგი – Терги; на руски: Терек; на кабардино-черкезки: Тэрч; на карачаево-балкарски: Терк суу; на чеченски: Терка; на осетински: Терк) е река в Северен Кавказ, Грузия и Русия (Северна Осетия, Кабардино-Балкария, Ставрополски край, Чечения и Дагестан). Влива се чрез делта в Каспийско море. На карачаево-балкарски език „терк су“ означава „бърза вода“. В древни грузински източници („Житие на Картлия“ от Леонти Мровели) тази река се нарича „Ломеки“, което в превод от чеченски и ингушки език означава „планинска вода“.

Терек Терк суу
Река Терек в Грузия
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Грузия Русия Северна Осетия Кабардино-Балкария Ставрополски край Чечения Дагестан
Дължина	623 km
Водосб. басейн	43 200 km²
Отток	305 (на 16 km от устието) m³/s
Начало
Място	Кавказ, Грузия
Координати	42°37′09.14″ с. ш. 44°14′27.72″ и. д.42.619208° с. ш. 44.241035° и. д.42.619208, 44.241035
Надм. височина	2713 m
Устие
Място	Каспийско море
Координати	43°35′28.3″ с. ш. 47°34′19.2″ и. д.43.591196° с. ш. 47.572° и. д.43.591196, 47.572
Надм. височина	-28 m
Ширина	делта m
Терек в Общомедия

Географска характеристика

Езминската ВЕЦ с язовирната стена в Северна Осетия

Терек във Владикавказ

Извор, течение, устие

Река Терек води началото си от южния склон на Главния Кавказки хребет в Трусовското ждрело, от североизточната част на ледник, спускащ се от връх Зилгахох, на 2713 m н.в. Първите 30 km тече на югоизток между Главния и Страничния хребет на Кавказ, а след това при село Алмасиани завива на север. Проломява Страничния хребет на Кавказ чрез Дарялското ждрело, навлиза на територията на Русия, а след това пресича Скалистия хребет и Черните планини на Кавказ и при град Владикавказ навлиза в равнината. Тук реката завива на северозапад, след това на север и накрая на изток и в този участък получава отляво пълноводните си притоци Ардон, Урух и Малка. След устието на река Малка тече в пясъчно-глинесто корито с многочислени острови, ръкави и плитчини. След устието на река Сунжа се разделя на няколко ръкава и протока и се влива в Аграханския залив на Каспийско море, като образува голяма делта с площ от 4 хил. до 6 хил. km². Местоположението на основния ръкав от делтата ѝ многократно се е променяло през вековете (виж приложените картосхеми). От 1941 г. голяма част от оттока на реката преминава по изкуствено прокопания Каргалински ръкав. Бившите ръкави на делтата ѝ (Сулу-Чубутла, Стар Терек, Сресен, Таловка, Куру Терек, Кардонка и др.) са превърната в напоителни канали. През 1957 г. в началото на Каргалинския ръкав е изграден Каргалинския хидровъзел, с помощта на който се подава вода в старите ръкави от делтата на терек.

Водосборен басейн, притоци

Водосборен басейн

Карта на водосборния басейн на река Терек

Площта на водосборния басейн на Терек е 43 200 km² и се простира на територията на Грузия и Русия (Северна Осетия, Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкесия, Ставрополски край, Чечения и Дагестан. На север водосборният басейн на реката граничи с водосборния басейн на река Кума, вливаща се в Каспийско море, на юг – с водосборните басейни на реките Риони (влива се в Черно море) и Кура (влива се в Каспийско море) и на югоизток – с водосборния басейн на река Сулак, вливаща се в Каспийско море.

Притоци

Река Терек получава множество притоци, от които 4 са с дължина над 100 km:

• 487 km → Ардон 102 km, 2700 km², влива се северно от град Ардон, Северна Осетия;
• 453 km → Урух 104 km, 1280 km², влива се при станица Александровская, Кабардино-Балкария;
• 409 km → Малка 210 km, 10 000 km² водосборен басейн, влива се югоизточно от стоншцо Екатериноградская, Кабардино-Балкария;
• 177 km ← Сунжа 278 km, 12 000 km², влива се северно от град Гудермес, Чечения.

Хидроложки показатели

Подхранването на реката е смесено, като около 70% от оттока на реката е през пролетно-летния сезон. Максимален отток юли-август, минимален – февруари. Среден годишен отток – на 530 km от устието (при град Владикавказ) 34 m³/s, на 16 km от устието 305 m³/s. Общият пренос на вода в делтата се равнява на средно на 11 km³ годишно, от които 4 km³ се разходват за напояване, изпарение и в изоставените старици и канали, а останалите около 6 km³ достигат до морето. Мътността на реката е много висока 400 – 500 g/m³ (2 пъти повече от тази на Волга). Годишно реката внася в Каспийско море от 9 до 26 млн.т наноси. Ледовият режим е неустойчив, като се проявява само в отделни студени зими.

Селища

По течението на реката са разположени множество населени места:

• Грузия – град Степанцминда;
• Северна Осетия – град Владикавказ, посьолок Заводски, град Беслан, село Елхотово (районен център), град Моздок;
• Кабардино-Балкария – градовете Терек и Майски;
• Чечения – село Знаменское (районен център), станица Наурская (районен център) и станица Шелковская (районен център);
• Дагестан – град Кизляр.

Стопанско значение

Водите на Терек имат голямо стопанско значение. С тях се напояват няколко хиляди хектара засушливи земи, разположени в Терско-Кумската и Терско-Сулакската низини. За тази цел са изградени два хидровъзела – Павлодолски (от него започва Терско-Кумския напоителен канал) и Каргалинския, от който започват три канала – Делтови, Новотеречни и Сулу-Чубутла. В горното течение на реката, в Северна Осетия е изградена Терската водноелектрическа каскада, която включва 3 големи водноелектрически централи – Езминската, Дзауджикауската и Павлодолската, както и по-малки централи.

Вижте също

• Списък на реките в Русия
• Списък на реките в Русия (водосборни басейни на безотточните области)
• Списък на реките в Европа (водосборни басейни на безотточните области)
• Списък на реките в Русия по дължина

Външни препратки

• Терек на сайте Aqua Expert Архив на оригинала от 2020-02-06 в Wayback Machine.

Източници

• Большая Советская Энциклопедия.
• Государственный водный реестр России.
• Большие реки России Архив на оригинала от 2010-09-21 в Wayback Machine..

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Терек“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​