Тит Манлий Торкват (консул 235 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тит Манлий Торкват.
Тит Манлий Торкват (на латински: Titus Manlius Torquatus; † 202 пр.н.е.) е най-прочутият представител на римската благородническа фамилия Манлии през втората половина на 3 век пр.н.е. През 235 и 224 пр.н.е. той е консул, потушава по времето на Втората пуническа война през 215 пр.н.е. бунт на Сардиния и през 208 пр.н.е. е диктатор.
| Тит Манлий Торкват T. Manlius T.f.T.n. Torquatus | |
| римски политик | |
| Роден |
около 279 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 202 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Манлии |
| Майка | неизв. |
Политическа кариера редактиране
През 235 пр.н.е. Торкват е избран за консул заедно с Гай Атилий Булб и се бие с племената в Сардиния. Получава триумф.[1] През 231 пр.н.е. той е цензор с Квинт Фулвий Флак, но заради грешка в изборите те трябва да напуснат.[2]
През 224 пр.н.е. той е отново консул. Колега му е Флак. Те се бият против келтските племена в Северна Италия. След победа против боиите, те не успяват да покорят напълно народа на инсубрите от другата страна на По.[3]
През 216 пр.н.е. през Втората пуническа война римляните имат голяма загуба в битката при Кана против картагенците. Манлий иска от Сената да не се откупят пленените римляни[4] и да не избират латинци на мястото на умрелите сенатори.[5]
През 215 пр.н.е., след заболяването на претор Квинт Муций Скаевола, той е назначен за командир на новоорганизиран легион от градския претор, консулския му колега Флак и сенаторите, и отива в Сардиния. Там потушава бунта на сардите.[6] През 212 пр.н.е. кандидатства за pontifex maximus заедно с колегата му Флак, но не са избрани. Такъв става по-младият Публий Лициний Крас Див.[7] През 210 пр.н.е. е избран за консул, но доброволно се отказва.[8]
През 209 пр.н.е. той е предложен за новия princeps senatus от цензор Марк Корнелий Цетег, но е избран бившият диктатор Квинт Фабий Максим Верукос Кунктатор, който е предложен от цензор Публий Семпроний Тудицан.[9] През 208 пр.н.е., заради смъртта на двамата консули, той става диктатор и ръководи изборите за нови консули.[10]
През 202 пр.н.е. той умира. На неговото място като понтифекс е избран Гай Сулпиций Галба.[11]
Литература редактиране
- Friedrich Münzer: Manlius 82)., Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XIV,1, Stuttgart 1928, Sp. 1207 – 1209.
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ Fasti Capitolini; Triumphalakten; Ливий 23, 34, 15.
- ↑ Fasti Capitolini; Ливий 23, 34, 15.
- ↑ Fasti Capitolini; Полибий 2, 31, 8 – 10; Орозий 4, 13, 11; Ливий, periochae 20.
- ↑ Ливий 22, 60, 6 – 61, 1.
- ↑ Ливий 23, 22, 7; Валерий Максим 6, 4, 1.
- ↑ Ливий 23, 32, 10; 23, 34, 10 – 15.
- ↑ Ливий 25, 5, 2 – 4.
- ↑ Ливий 26, 22, 2 – 23, 1.
- ↑ Ливий 27, 11, 10.
- ↑ Fasti Capitolini; Ливий 27, 33, 6 – 8.
- ↑ Ливий 30, 39, 6.