Томас Кун

американски философ и историк на науката (1922–1996)

Томас Семюъл Кун (Thomas Samuel Kuhn) е американски философ на науката и неин историк, известен в широк интелектуален кръг. Той добива световна известност след издаването през 1962 г. на своята книга Структурата на научните революции. Като въвежда разбирането за „парадигма“ той представя и по нов начин развитието на научните дисциплини.

Томас Кун
Thomas Kuhn
американски философ и историк на науката (1922–1996)
Роден
Починал
17 юни 1996 г. (73 г.)
Етносевреи[1]
Учил вХарвардски университет
Харвардски университет
Харвардски университет
Харвардски университет
Философия
ЕпохаФилософия на 20 век
Школааналитична философия
Интересифилософия на науката
ИдеиСмяна на парадигмата, „нормална“ наука
ПовлиянМайкъл Полани, Карл Попър
Научна дейност
ОбластИстория на науката
Работил вКалифорнийски университет в Бъркли
Принстънски университет
Масачузетски технологичен институт
ПовлиянАлександър Койре · Гастон Башлар · Жан Пиаже
Бертран Ръсел · Карл Попър · Лудвиг Витгенщайн
Томас Кун в Общомедия

Кун прави няколко важни приноса за нашето разбиране на процеса на знание:

  • науката не прогресира по линейно и непрекъснато, а претърпява резки „смени на парадигмата“
  • разбиранията, датиращи от преди смяната на парадигмата, и тези след нея са „несъимерими“, т.е. заедно са несъвместими;
  • учените, израсли в различни парадигми, не споделят обща перспектива и в този смисъл възприятието в науката никога не постига пълна „обективност“.

Биография редактиране

Кун е роден в Синсинати, Охайо като син на Семюъл Л. Кун, индустриален инженер, и Минет Струк Кун. Получава бакалавърска степен по физика в Харвардския университет през 1943 г., магистърска през 1946 г. и докторска през 1949 г.

От 1948 до 1956 г. преподава там „История на науката“ по предложение на президента на университета Джеймс Брайънт Конант. След като напуска Харвард, Кун преподава в Калифорнийския университет в Бъркли както в Катедрата по философия, така и в катедрата по история, като получава титлата „професор по история на науката“ през 1961 г. През 1964 г. се мести в Принстънския университет, като „М. Тейлър Пайн професор по философия и история на науката“. През 1979 г. отива в Масачузетския технологичен институт (MIT) като „Лоурънс С. Рокфелер професор по философия“ и остава там до 1991 г.

Той е известен най-вече с книгата си Структурата на научните революции (1962), която е и най-влиятелната негова книга [2] и за нея използва за основа „Образци за открития“ (Patterns of Discovery) на Норуд Ръсел Хенсън (1958), в която той представя идеята, че науката не се развива постепенно в посока към истината, а претърпява периодично революции, които той нарича смени на парадигмата. Огромното въздействие на работата на Кун може да се измери с революцията, до която води дори в „речника“ на историята на науката: освен „смените на парадигмата“, Кун издига думата „парадигма“ от термин, използван в лингвистиката до днешното му по-широко значение, въвежда термина „нормална наука“, за да обозначи относително рутинната ежедневна работа на учените, работещи в рамките на една парадигма, и е до голяма степен отговорен за използването на термина научни революции в множествено число, случващи се в съвсем различни периоди от време на различни места в различни дисциплини за разлика от единствената „Научна революция“ в късния Ренесанс.

Кун получава Гугенхаймова стипендия през 1954 г. През 1982 г. е награден с медала Джордж Сартън по история на науката. Получил е и много почетни докторски степени.

Разболява се от рак на бронхите през последните две години от живота си и почива на 17 юни 1996 г. Съпругата му Джеан (Jehane) Р. Кун го надживява, както и първата му съпруга Катрин Мус Кун и трите им деца Сара, Елизабет и Натениъл.

Библиография редактиране

  • The Copernican Revolution. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1957.
  • The Structure of Scientific Revolutions. Chicago: University of Chicago Press, 1962. (ISBN 0-226-45808-3)
  • The Essential Tension: Selected Studies in Scientific Tradition and Change. 1977.
  • Black-Body Theory and the Quantum Discontinuity, 1894-1912. Chicago, 1987. (ISBN 0-226-45800-8)
  • The Road Since Structure: Philosophical Essays, 1970-1993. Chicago: University of Chicago Press, 2000. (ISBN 0-226-45798-2)
  • The Last Writings of Thomas S. Kuhn: Incommensurability in Science, Chicago: University of Chicago Press, 2022. (ISBN 9780226516301)

За него

  • Константин Янакиев, Благодарност към Томас Кун, Философски алтернативи, бр. 1 / 1997

Източници редактиране

  1. www.jinfo.org
  2. ((en)) Alexander Bird (2004), Thomas Kuhn, Stanford Encyclopedia of Philosophy

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thomas Samuel Kuhn в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​