Топо̀лица е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

Тополица
Панорамен изглед на Тополица
Панорамен изглед на Тополица
Общи данни
Население878 души[1] (15 март 2024 г.)
40,8 души/km²
Землище21,563 km²
Надм. височина175 m
Пощ. код8549
Тел. код05532
МПС кодА
ЕКАТТЕ72727
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Айтос
Васил Едрев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Миляка (ГЕРБ)
Тополица в Общомедия

География редактиране

Село Тополица се намира на около 11 km запад-северозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в южното подножие на Карнобатската планина, Източна Стара планина, южно от рида Караманица (най-висока точка 598 m). Климатът е преходноконтинентален. В землището преобладават наносни почви, ранкери[2] и литосоли[3].[4]

Общинският път, минаващ през Тополица, води на изток през село Карагеоргиево към Айтос, а на запад към село Кликач с разклонения към селата Раклиново и Черноград. На север тесен асфалтиран път от Тополица се изкачва към няколкото хижи по рида Караманица и от него се отклонява вдясно неасфалтиран път към село Зайчар. На около 0,5 km южно от Тополица минава железопътната линия Пловдив – Бургас, на която има гара Тополица. Надморската височина в центъра на селото е около 185 m, на север нараства до около 215 – 220 m, а на юг намалява до около 170 m.

На юг-югозапад от селото, на реката отвъд железопътната линия има язовир, поделен между землищата на Тополица и съседното село Черноград.[5]

В землището на Тополица, на около 2 km северно от селото, се намира обширната местност Жълти хан.[6][7] През 1937 г. съществувалото дотогава там самостоятелно село Жълти хан[8] е присъединено към село Тополица[4][9].

История редактиране

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Кавак махле. Преименувано е на Тополица през 1934 г.[10][4][11]

Първото училище в Тополица е от I884 г. През 1927 г. е основано читалище „Изгрев", през 1929 г. – кредитна кооперация.[4]

През 1950 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Ботев“ – с. Тополица, Бургаско, съхраняваната документация на/за което е от периода 1949 – 1995 г., през който период стопанството съществува самостоятелно между 1948 г. и 1958 г. Информацията в архива сочи следните му организационни форми и съответни периоди на документацията за тях[12]:

  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Ботев“ – с. Тополица, Бургаско (1948 – 1958);
  • ТКЗС „Тополица“ – с. Тополица, Бургаско (1990 – 1992);
  • Земеделска производствена кооперация (ЗПК) „Съзнание“ – с. Тополица, Бургаско (1992 – 1992) и последно
  • Ликвидационен съвет на ЗПК „Съзнание“ – с. Тополица, Бургаско (1992 – 1995).

През 1958 г. ТКЗС „Христо Ботев“ се влива в обединеното ТКЗС с център село Пирне, след което вероятно преминава и през характерната за времето структура АПК, преди да стане през 1990 г. отново ТКЗС – с име ТКЗС „Тополица“.

Население редактиране

Населението на село Тополица[13] наброява към 1934 г. 1107 души, поради миграция към 1946 г. и 1956 г. намалява с 1/3, а към 1965 г. – възстановява числеността си от 1934 г., и след максимума от 1127 души към 1985 г. постепенно намалява до 927 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]

Численост
Общо 979
Българи 292
Турци 650
Цигани -
Други 12
Не се самоопределят 5
Неотговорили 20

Религии редактиране

Мнозинството от населението на селото се състои от помаци и турци, изповядващи сунитски ислям. Българите тук са източноправославни християни, има и някои силно атеизирани. Църквата „Свети Димитър“ е построена преди 1944 г., ремонтирана е през 1999 г., а джамията е построена през 1998 г.

Обществени институции редактиране

Село Тополица към 2020 г. е център на кметство Тополица.[15][16]

В село Тополица към 2020 г. има:

Икономика редактиране

Основният поминък на населението са зеленчукопроизводство и животновъдство. В село Тополица са концентрирани около 50% от лукопроизводителите в страната, но в последно време производството им е намаляло.

Кооперация „Съзнание“ изнася селскостопанска продукция предимно за Италия. Селото е най-големият производител на арпаджик[24] в България.

Туризъм редактиране

В района на селото има почивни станции (бунгала и хижи). Някои от по-известните и предпочитани за отдих хижи са: „Строител“, „Тополица“, „Диви нощи“, „Горски рай“, „Мелиоратор“, „Здравец“, „Бяла Река“.

Природни и културни забележителности редактиране

Като цяло селото е известно с големите си и модерни къщи, повечето строени преди 1989 г.

В двора на кметството на нисък постамент са поставени две големи мраморни плочи. Паметникът е посветен на загиналите във войните: Балканска война; Първа световна война; Отечествена война 1944 – 1945 г. На паметника има надпис „Те умряха за България!“; „Слава на Героите!“ и списък на загиналите.[25]

На сградата на кметството е монтирана мраморна паметна плоча, посветена на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г. Има надпис „Загинали в Отечествената война“; Вечна Слава!“ и списък на загиналите.[25]

В Тополица се намира родната къща на майор Тодор Йовков Тодоров[26], загинал през 1952 г. при изпълнение на служебния си дълг, която съществува и до днес и е запазена в своя автентичен облик. Има и изграден паметник в двора на училището.

Спорт редактиране

Селото има футболен отбор – ФК „Бяла река“ (Тополица). Футболният клуб се състезава в Б ОФГ ЗАПАД. През март 2016 година ФК „Бяла река“ (Тополица) се сдобива със собствен стадион. Стадионът е изграден в северния край на селото по общински Проект. През 1991 г. отборът стига до четвъртфинал за купата на България, но отпада от отбора на Ботев Пловдив с 8 – 2.


Източници и бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. РАНКЕРИ, (Umbric Leptosols по ФАО) (англ. rankers) – подтип плитки канелени и сиви горски азонални почви. Те са слабо развити, имат само един почвен хоризонт (А) с дълбочина от 0,1 до 0,4 m, намиращ се върху основната скала. Цветът е им е тъмен – тъмнокафяв до черен. Образувани са върху силикатни скали. Покрити са с горска или тревна растителност.
  3. ЛИТОСОЛИ, Lithic Leptosols по ФАО (от грц. lithos – камък и лат. solum – почва, земя) – подтип плитки слаборазвити азонални почви. Имат неизразен и слабо развит почвен профил и хоризонт (А) с дълбочина до 10 cm. Литосолите са развити пряко върху здравата основна скала и съдържат късове от нея. Характерни са за планинските райони.
  4. а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4426, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  5. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Тополица, поземлени имоти 72727.26.61 и 81102.28.37; към април 2020 г., архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 11 април 2020 
  6. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта; Тополица, местност „Жълти хан“, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 11 април 2020 
  7. Топографска карта: Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.; село Тополица, Жълти хан
  8. До 1934 г. село Жълти хан, заедно със селата Рътлина (заличено през 1982 г.), Завет, Череша, Ведрово и Раклиново, е в състава на тогавашната община Скалак, която е закрита през 1934 г. и включена в състава на тогавашната община Тополица. Източник: Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Пътеводител на архивните фондове, колекциите и частичните постъпления (1823 – 1944). Част І, стр. 37, фонд 739К, Селско общинско управление – село Скалак
  9. Към април 2020 г. в Националния регистър на населените места не са посочени данни за присъединяване на село Жълти хан към Тополица, както и няма посочени данни за съществувало някога село Жълти хан.
  10. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 268; министерска заповед 2820, обнародвана на 14 август 1934 г.
  11. Справка за с. Тополица, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
  12. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“; фонд 433, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Ботев“ – с. Тополица, Бургаско; Промени в наименованието на фондообразувателя
  13. Справка за населението на с. Тополица, общ. Айтос, обл. Бургас
  14. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  15. Справка за събитията за кметство Тополица, общ. Айтос
  16. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Тополица
  17. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Основно училище „Светлина“, село Тополица, община Айтос, област Бургас[неработеща препратка]
  18. Детайлна информация за читалище „Изгрев – 1927 г.“, село Тополица, община Айтос, област Бургас
  19. Информационна карта за 2016 г., читалище „Изгрев – 1927 г.“, село Тополица, община Айтос, област Бургас
  20. Национален регистър на храмовете в Република България, Тополица, община Айтос, област Бургас; джамия
  21. Национален регистър на храмовете в Република България, Тополица, община Айтос, област Бургас; църква
  22. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8549 Тополица // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-04-11.
  23. Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – град Бургас; Айтос – градини: Тополица, детска градина „Детелина“
  24. АРПАДЖЍК, мн. няма, м. Дребен кромид лук за разсад, получен от семе.
  25. а б Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; село Тополица (видяно към 2020 г.)
  26. На паметната плоча, монтирана на сградата на кметството, в списъка на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г. фигурира и „Тодор Иванов Тодоров – убит на 16.09.1952 г. край гр. Петрич“ – вероятна е идентичност с „майор Тодор Йовков Тодоров“.

Външни препратки редактиране