Тофу
Тофу (или „соево сирене“) е храна с китайски произход,[1] произведена чрез коагулация на соево мляко с последващо отцеждане и пресоване на блокчета. Правенето на тофу от соево мляко е подобно на правенето на сирене от мляко. Пшеничният глутен или сейтан, обработен на пара или изпържен, често се нарича погрешно „тофу“ в азиатските или вегетариански ястия.
.JPG)
История редактиране
Приготвянето на тофу е известно за първи път по време на китайската династия Хан, преди около 2000 години.[2] Китайската легенда приписва изобретяването му на принц Лиу Ан (179-122 г. пр. Хр.) от провинция Анхуей. Тофуто и технологията за производството му са пренесени в Япония[3][4][5] по време на периода Нара (710-794 г.). Разпространява се и в други части на Югоизточна Азия.[6] Някои учени смятат, че тофу се появява във Виетнам през X и XI век.[7] Вероятно това съвпада с разпространението на будизма, тъй като то е важен източник на протеини във вегетарианската диета на източноазиатския будизъм. Ли Шъджън по време на династията Мин описва метода за приготвяне на тофу в "Сборник по материя медика"[16]. оттогава тофуто се е превърнало в основна храна в много страни, включително Виетнам, Тайланд и Корея, с регионални различия в методите на производство, текстурата, вкуса и употребата.
Теории за произхода редактиране
Най-разпространената от трите теории за произхода на тофу гласи, че тофу е открито от Лю Ан (179-122 г. пр. Хр.),[8][9] принц от династията Хан. Макар че това е правдоподобно, недостигът на надеждни източници за този период затруднява окончателното определяне. В китайската история важните изобретения често се приписват на важни лидери и личности от онова време. Друга теория предполага, че методът за производство на тофу е открит случайно, когато китайски готвач случайно смесва соево мляко с морски водорасли.[10] Последната група теории твърди, че древните китайци са усвоили метода за подсирване на соевото мляко, имитирайки техниките за подсирване на мляко на монголите или източните индийци. Макар и интригуваща и възможна, тази теория не е подкрепена с други доказателства, освен с академични спекулации.[11]
Източници редактиране
- ↑ History of tofu // soya.be, 2006. Посетен на 21 септември 2007.
- ↑ History of Tofu // asian-recipe.com. Посетен на 30 ноември 2023 г.
- ↑ The Japanese Kitchen: 250 Recipes in a Traditional Spirit // books.google.com. Посетен на 30 ноември 2023 г.
- ↑ Kyoto: A Cultural History // books.google.com. Посетен на 30 ноември 2023 г.
- ↑ The Book of Tofu: Protein Source of the Future — Now! // books.google.com. Посетен на 30 ноември 2023 г.
- ↑ Soybeans: Chemistry, Technology, and Utilization // books.google.com. Посетен на 30 ноември 2023 г.
- ↑ Needham, Science and Chinese Civilisation // www.academia.edu. Посетен на 30 ноември 2023 г.
- ↑ How ‘bland’ tofu became one of the world’s hottest foods // edition.cnn.com. Посетен на 30 ноември 2023 г.
- ↑ The Ancient History Of Tofu // www.thedailymeal.com. Посетен на 30 ноември 2023 г.
- ↑ 13 types of Japanese food that one must try // www.italki.com. Посетен на 30 ноември 2023 г.
- ↑ History of Tofu // www.soyinfocenter.com. Посетен на 30 ноември 2023 г.
