Транспорт в Белград

Белград има развита мрежа от пътища с различни видове обществен и частен транспорт. Общественият транспорт в Белград включва автобуси (118 градски линии и повече от 300 крайградски линии), трамваи (12 линии) и тролейбуси (8 линии) .

Товарен кораб по река Сава край Белград.

Белград е известен със задръстванията си, тъй като пътната мрежа не е достатъчно развита, за да отговаря на нуждите на града. Налице е остър проблем с малкия брой мостове. Белград е един от малкото европейски градове с население над 1 милион жители без метро.

Градски транспорт

Общественият транспорт в стролицата на Сърбия включва автобуси, трамваи и тролейбуси. Планира се изграждането на лекорелсово метро, но към 2019 г. изпълнението на проекта все още не е започнато. Белград има проблеми със задръстванията, особено в следобедните часове.

Превозните средства са собственост на местна компания за обществен транспорт (ГТК „Белград“) или частни фирми, които се занимават само с превози. Транспортните билети могат да бъдат закупени по павилиони в целия град. Еднократен билет може да бъде закупен от водача на по-висока цена. Могат да се закупят и месечни билети, валидни за неограничен брой пътувания през месеца по всички линии, обхванати от интегрираната тарифна система.

Автобуси

Един от новите автобуси край Младежкия дом.

Автобусните линии се обслужват от:

• Градска транспортна компания (ГТК „Белград“)
• Арива
• Банбус
• Тамнава Транс
• Думеко
• Джурдич

ГТК „Белград“ принадлежи на градската управа, а тези автобуси често са наричани „градски“ или „държавни“. Дружеството е единственото, което се занимава с транспорт до средата на 90-те години, когато официално се появяват и други превозвачи (частни). На градско ниво, компанията има 141 дневни и 27 нощни линии. Нощните линии се обслужват предимно от „частни“ автобуси.

Трамваи и тролейбуси

Тролейбус АКСМ-321 на студентския площад.

Първият трамвай по улиците на Белград се появява през 1892 година. Към 2019 г. има 11 трамвайни и 7 тролейбусни линии, всички принадлежащи на ГТК „Белград“.

Маршрутки

Микробусите са сравнително нови вид транспортно средство в Белград, те се появяват през 2007 година. Към 2019 г. има 7 маршрута с табела Е пред номера на маршрута. Този вид обществен транспорт е с по-високо качество. Микробусите превозват по-малко на брой пътници, на са по-бързи и са климатизирани. Цената на билета е по-висока от тази на автобусния транспорт. Има и специална микробусна линия A1, която превозва пътници от площад Славия до летище „Никола Тесла“.

Лекорелсов транспорт

Лекорелсовият транспорт, или така нареченото леко метро, е възприет като алтернатива на по-скъпата класическа метросистема. Официалното име е Белградско леко метро. В центъра на града се предвижда изграждането на три линии с възли за прекачване. Проучванията показват, че капацитетът на проекта ще бъде недостатъчен за град с такива размери.

Градска железница

На 1 септември 2010 г. е въведен в експлоатация градския електрически влак БГ ВОЗ, който използва съществуващата железопътна линия. Първоначално градът използва железопътната линия между станциите Нови Белград и Панчевски мост, а на 15 април 2011 г. трафикът е разширен до районите Земун и Батайница (крайните северозападни райони на Белград), като дължината на експлоатирания участък е 23 километра. Капацитетът на градската железница е около 2700 пътници на час, като се предвижда в пиковите часове интервалът между влаковете да бъде 15 минути.

• 
  Знак върху вагоните на лекорелсовия транспорт
• 
  Табло на станция Вуков

Литература

• ((sr)) Владимир Божичковић, Београд као саобраћајни чвор, Годишњак града Београда XIX, Београд 1972, 317 – 330.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Транспорт Белграда“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​