Трапоклово

българско село

Трапоклово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Трапоклово
Общи данни
Население502 души[1] (15 март 2024 г.)
20,5 души/km²
Землище24,551 km²
Надм. височина199 m
Пощ. код8889
Тел. код04554
МПС кодСН
ЕКАТТЕ73016
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Трапоклово
Кирил Киров
(БСП)

Трапоклово се намира в полите на Стара планина на подбалканския път между селата Калояново и Горно Александрово.

История редактиране

Преди Освобождението селото е било известно също като Трапокло, Терке болу и Търкоплова.[2]

В разкопки на старо укрепление край селото са намерени римски монети на императорите Проб и Лициний. [3] По време на Руско-турската война 1828 – 1829 г. в подготовката за превземането на Сливен в селото са разположени щабът на руската 6-а пехотна дивизия и обозите на руската пехота.[4] След войната много семейства от Трапоклово и околните села се изселват в Бесарабия с оттеглящите се руски войски в 1830 г. Мнозинството от преселниците (53 семейства от Трапоклово) са настанени пъровначално в село Золокары (дн. Лиман, Татарбунарски район, Одеска област, Украйна) а после основават съседното село Тропокло (дн. Траповка/Трапiвка).[5] Някои от тях се връщат няколко години по-късно и се заселват в Алфатар, Силистренско.[6]

През Руско-турската освободителна война селото е отбелязано като чисто българско и наброява 60 къщи.[7]

Редовни събития редактиране

Всяка година през месец февруари се провеждат традиционни кукерски игри. В продължение на два дни кукерски хлопки огласят селото, като вечерта на втория ден (неделя) кукерите извършват преораване на селския мегдан.

Религия редактиране

Единствена религия е християнската.

В телевизията редактиране

Селото се споменава в сериала на bTVДомашен арест“. Във филма роднини на Костадин (Филип Аврамов), зетя на мама Еми (Татяна Лолова), живеят там.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. „Турски извори за българската история“, БАН, 1959 г.
  3. Вл. и Кар. Шкорпил, „Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия“, Пловдив, 1885 г.
  4. Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1 – 3, СПб., 1906 – 1907
  5. Мещерюк И. И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1828 – 1834 гг. 1965 г.
  6. Михаил Гавазов, „Алфатар в събития, спомени, документи (краеведски очерк)“, 2014 г.
  7. Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове, Выпуск 74: Действия войск Южного фронта с 1 по 19 января 1878 г. (Наступление к Адрианополю и Константинополю). Издание Военно-Исторической Комиссии Главного Управления Генерального Штаба, 1911 года. Ген. шт. полк. Стрельбицкий.