Тридесет и седма армия

Тридесет и седма армия (на руски: 37-я армия) е общовойскова армия на Съветския съюз, действала с няколко прекъсвания по време на Втората световна война.

37-а армия
Информация
Активна	10 август – 25 септември 1941 1941 – 1942 1943 – 1947
Държава	СССР
Тип	общовойскова
Битки/войни	Киевска операция Ростовска операция Битка за Кавказ Никополско-Кривойрожка операция Яшко-Кишиневска операция

Участва в бойни действия при Киев, в южните части на Русия и Украйна и в Молдова. През 1944 – 1947 г. е основното съветско окупационно формирование в България.

История

Първо формирование (август – септември 1941)

37 армия е сформирана на 10 август 1941 година по време на германското настъпление в Украйна (Операция Барбароса) на основата на Киевския укрепен район. В нея са включени още 147, 171, 1751 206, 284 и 295 стрелкови дивизии, както и няколко по-малки подразделения. Армията е подчинена на Югозападния фронт и по време на Киевската операция (7 юли – 26 септември 1941) заема участъка между Святилное и Жеребятин при отбраната на украинската столица. Заедно с други съветски части е изтласкана от града и попада в обкръжение, като само отделни групи успяват да се съединят с основните съветски сили. Официално е разформирована на 25 септември 1941 година.

Второ формирование (ноември 1941 – юли 1943)

На 15 ноември 1941 година е образувана нова 37 армия (второ формиране), която става част от Южния фронт и включва 51, 96, 99, 216, 253 и 295 стрелкови дивизии и няколко други подразделения. По време на Ростовската операция (17 ноември – 2 декември 1941) тя действа срещу фланга на германската 1 танкова армия и допринася за превземането на Ростов на Дон, достигайки река Миус при Куйбишево и Берестов.

През юли 1942 година 37 армия е прехвърлена в състава на Севернокавказкия фронт, а през август – на Задкавказкия фронт, като през този период участва в Кавказката операция. През януари 1943 година, по време на германското отстъпление в Северен Кавказ, завзема градовете Кисловодск, Пятигорск (заедно с 9 армия), Есентуки, Черкеск. В края на месеца отново става част от Севернокавказкия фронт. През юли подразделенията на 37 армия са прехвърлени в 9 армия и 56 армия, а командването ѝ е преведено в резерв.

Трето формирование (септември 1943 – 1947)

Украйна, Молдова и Румъния (септември 1943 – август 1944)

На 7 септември 1943 година 37 армия е отново окомплектована, като част от Степния фронт (от октомври същата година: Втори украински фронт), включваща 57 и 82 стрелкови корпус, 53 стрелкова дивизия и други по-малки подразделения. В края а същия месец форсира река Днепър и заема плацдарм на десния ѝ бряг в района на Колеберд и Мишурин Рог. През януари 1944 година е прехвърлена към Трети украински фронт. През пролетта участва в настъплението в Югозападна Украйна и Молдова и в превземането на градовете Кривой Рог (заедно с 46 армия), Вознесенск, Тираспол. През август участва в Яшко-Кишиневската операция.

Окупация на България (септември 1944 – 1947)

На 5 септември 1944 година Съветският съюз обявява война на България, но правителството на Константин Муравиев нарежда на армията да не оказва съпротива на навлизащите в страната части на Трети украински фронт. През следващите дни те окупират цялата територия на България, като 37 армия е разположена в Югоизточна България (районът на Бургас, Ямбол, Казанлък).

През декември 37 армия е преименувана на 37 отделна армия и остава основната съветска част на територията на България, като е отделена от Трети украински фронт, който продължава настъплението си в Югославия и Унгария. За командващ на армията е назначен генерал-полковник Сергей Бирюзов, който в същото време ръководи Съюзническата контролна комисия в България и е главен военен съветник на образуваното след Деветосептемврийския преврат просъветско правителство.

През 1946 година 37 отделна армия е преобразувана в 10 специална механизирана армия, а след края на съветската окупация на България през 1947 година е разформирована.

Командващи

#	звание	име	дати
1	генерал-майор	Андрей Власов	август-септември 1941
2	генерал-майор	Антон Лопатин	октомври 1941 – юни 1942
3	генерал-майор	Пьотър Козлов	юни 1942 – май 1943
4	генерал-лейтенант	Константин Коротеев	май-юли 1943
5	генерал-майор	Филатов	юли-август 1943
6	генерал-майор	Александър Рижов	август 1943
7	генерал-лейтенант	Михаил Шарохин	август 1943 – октомври 1944
8	генерал-полковник	Сергей Бирюзов	октомври 1944 – 1946

Званията са към датата на заемане на длъжността.