Триестки залив (на италиански: Golfo di Trieste; на словенски: Tržaški zaliv; на хърватски: Tršćanski zaljev; на немски: Golf von Triest) е плитък залив на Адриатическо море, разположен в крайната му северна част. Той е част от по-големия Венециански залив и мие бреговете на Италия, Словения и Хърватия. На юг граничи с полуостров Истрия. Границите му са Punta Tagliamento на север в Италия и Punta Salvore на юг в Хърватия. Площта му е приблизително 550 km², дълбочина до 22 m. В залива няма острови с изключение на няколко островчета от Лагуна ди Градо на входа му. Източният му бряг в района на Триест и словенската част е значително разчленен. Течението в залива е в посока обратно на часовниковата стрелка и е със средна скорост 0,8 възела. Приливите в него са едни от най-големите в Адриатическо море, с височина 0,8 – 1 m. Солеността на морската вода е 37 – 38‰, но през зимата пада до 35‰.[1]

Триестки залив
Golfo di Trieste
Сателитна снимка на Триесткия залив
Сателитна снимка на Триесткия залив
45.6667° с. ш. 13.5833° и. д.
Местоположение в Италия
МестоположениеАдриатическо море
Дължина40 km
Ширина35 km
Дълбочина22 m
Триестки залив в Общомедия

В залива се образуват и няколко по-малки заливчета със следните имена:

Цялото словенско крайбрежие граничи с триесткия залив. То е с дължина 46,6 km[2]. Градовете разположени на него (от изток на запад) са Копер, Изола и Пиран. На италианското крайбрежие са разположени градовете Триест и Монфалконе, а на хърватското крайбрежие (5 km) няма населени места.

Бележки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gulf of Trieste в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​