Труд (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Труд.
Труд е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.
| Труд | |
 Възрожденската църква „Св. Троица“, построена от уста Минчо Богданов, 1869 г. | |
  Труд  Труд | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4100 души[1] (15 март 2024 г.) 103 души/km² |
| Землище | 39,797 km² |
| Надм. височина | 182 m |
| Пощ. код | 4199 |
| Тел. код | 03126 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 73242 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Марица Димитър Иванов (Обединени земеделци; 2011) |
| Кметство – кмет | Спас Стайков (ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ) |
| Труд в Общомедия | |
География редактиране
Село Труд се намира в Горнотракийската низина на 5 км северно от град Пловдив по пътя за Карлово на средна надморска височина 175 м. Площта на селото е 3965 ха. Труд е сред най-големите български села и второ най-голямо в Пловдивско, след Розино.
История редактиране
През IV в пр.н.е. в землището на настоящето село възниква тракийското селище Сгуламе. Според някои от археологическите находки в района и техните изследвания древното селище вероятно е било с местонахождение на северозапад от настоящото разположение на селото, в посока днешното с. Строево. През април 1937 г. в местността „Бончови храсти“, след разкопки на иманяри, е разкрита и проучвана голяма гробница, като находките в нея свидетелстват за действително съществувало някога на това място древно селище. Първите жители очевидно са траки, а главен поминък в тяхната местна култура е земеделието. Отглеждани са предимно зърнени култури, зеленчуци, а в скотовъдството – коне и овце. Липсват други антични и средновековни свидетелства за по-късната съдба на района.
Данни се появяват отново едва от османския период в България. Около 1680 селото е напълно унищожено. Жилищата са разграбени и опожарени, а жителите избити и прокудени, вероятно от нападащите ги периодично кърджалии и разбойници от Родопите. Също през този исторически период около 1700 г. в землището на унищоженото село се заселва земевладелеца Назарин бей, заедно с 14 – 15 семейства ратаи чирпанлии. По-късно същия, когато задлъжнява към свой кредитор, продава част от земята на работниците си, които правят сламени колиби на мястото на старото селище и стават новите му заселници, а селището им бива наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите. По устни сведения на местни жители, през 1882 г. селото разполага с църква и малка общинска сграда, която работи като кметство и училище едновременно, помещавани в различни стаи. Близо до пътя Пловдив–Карлово, (където в настояще време се намира дворът на Пламен Делков), някога е имало хан, с кръчма и бръснарница, собственост на Георги Салашев, в който се е отбивал неколкократно при пътуванията си до Филибе през 1872 г. Васил Левски.
В писмени източници се срещат няколко варианта на наименованието: Чирпалие (1872), Tscherpelu (1876), Черпелие, Чирпелие, Чирпелии (1880, 1885 адм.) През 1889 г. с царски указ № 273/ от 31 май същата година, княз Фердинанд преименува Чирпелии в Клементиново, на името на своята майка Клементина Сакскобургготска, осъществено по решение на Чирпелийския селско-общински съвет.
В януари 1944 г. в село Клементиново се дислоцира щабът на 9-и пехотен Пловдивски на Нейно Царско Величество Княгиня Клементина полк, който се разквартирува тук и в околните села.
През лятото на 1942 г. Клементиново е преименувано на Климентина и запазва това име до 1947 г., когато за няколко месеца е преименувано неуспешно в Пробуда, но след неодобрение на жителите получава днешното си име.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините: [2][3]
|  |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 4017 | 100,00 |
| Българи | 3324 | 82,74 |
| Турци | 15 | 0,37 |
| Цигани | 99 | 2,46 |
| Други | 12 | 0,29 |
| Не се самоопределят | 4 | 0.09 |
| Не отговорили | 563 | 14,01 |
Култура редактиране
Храм „Св. Троица“ редактиране
Възрожденската църква „Св. Троица“ Архив на оригинала от 2011-03-14 в Wayback Machine. е построена през 1869 г. от майстор Минчо Богданов Стари. През 2002 г. е открит нов храм – „Успение на Пресвета Богородица“. Данни за съществуването на храм в с. Чирпелии (Труд) са твърде оскъдни. Според надписа върху голяма мраморна плоча, поставена в средата на пода, сред четириъгълни каменни тикли, с изображение на двуглав орел-символ на върховна духовна власт, е посочена годината – 1869, като година на завършване строежа на храма или освещаването му, с поменаване името на главния строител, ръководил строителните работи – майстор Минчо Богданов. Църквата е строена по времето на о. Михаил Панчев – първия запомнен свещеник на селото, както свидетелствуват биографичните му данни, предоставени ни от неговите потомци. От 1928 – 1929 г. са и иконите на сегашния иконостас. Светийските образи са в академично-реалистичен стил, характерен за новаторите иконописци след Възраждането. За пръв свещеник в храм „Св. Троица“ в с. Труд се счита о. Михаил Панчев (03.09.1822 – 03.09.1915). През лятото на 2009 г. на 7 юни – празника Петдесятница в навечерието на храмовия празник „Св. Дух“ и 140-годишния юбилей от построяването на Хр. „Св. Троица“ в с. Труд, кметът Костадин Кирков, енорийският свещеник Кирил Тошев, в присъствието но отците Милен Недев (с. Кадиево), Милан Геогиев (с. Строево) и Наско Добрев (гр. Съединение), църковни настоятели, общественици и жители на селото посрещнаха Симеон Сакскобургготски.
Училище „Св. св. Кирил и Методий“ редактиране
Първото светско училище в село Труд се разкрива през 1878 – 1879 г. веднага след Освобождението. Това става по инициатива на Нечата (Елена Салашева) – общественичка, сподвижница на Васил Левски и Иван Арабаджиев. Тя убедила селските чорбаджии и първенци в необходимостта да се създаде училище, където да се образоват децата – бъдещите строители и жители на селото. Тогава се открива и първата паралелка за обучение, а заниманията се водят в частни къщи. Със започването на новата учебна 1941/1942 година е открита новата училищна сграда на прогимназията и скоро след това на обединеното вече т.нар. основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ с. Климентина (Труд). Сградата е триетажна, като третият етаж бил само една учебна стая. Този етаж бил достроен изцяло през 1964 г., а през 1963 г. в училищния двор била построена техническа работилница. Днес училището все още носи името на първоапостолите, създали славянската азбука – „Св. св. Кирил и Методий“.
Читалище „Светлина“ редактиране
Освен училището и църквата, читалищата са другата важна институция в населените места – огнище на културно –просветна дейност за народа. Читалище „Светлина“ с председател Тодор Славчев е основано през февруари 1929 г. Настоящата сграда на читалището е построена през 1939 г., благодарение на усилията и труда на населението. Откриването на читалищна сграда е последвано от бързо развитие на библиотечната дейност, закупуване на прожекционен апарат през 1940 г., обогатяване и развитие на художествената самодейност. Решението за основаване на читалище в с. Труд (Климентиново) се взело от група ентусиасти при една сбирка на общественици в селото, на 17 февруари 1931 г. Първата задача на читалищното ръководство била осигуряването на книжен фонд (прочитна литература), първоначално чрез даряване на литература от учители и общественици, а впоследствие и чрез закупуване. Друга важна стъпка била проектирането и изграждането на читалищна сграда, за развиване на театрална и фолклорна самодейност. През късната есен същата година сградата била изцяло довършена и оборудвана, като на 14 януари 1939 г. (стар стил – 1 януари „Нова година“) станало нейното официално откриване и освещаване чрез водосвет и църковна молитва. На сцената на читалището често пъти пловдивският Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ изнасял представления пред клементиновското население. С представления на оперети се изявявала и самодейната трупа от ученици на местното училище, с ръководител Никифора Аргирова. Библиотеката на читалището разполага с над 100 тома литература.
Забележителности редактиране
Природни забележителности в землището на Труд са вековното дърво на над 300 години, наречено „Арнаутски дъб“ и местност, наречена „Гъсти могили“, включваща шест могили. В околностите на селото има още девет могили.
Северозападно, югоизточно и южно от селото са разкрити некрополи. В северозападния край в местността „Бончови храсти“ е разкопано тракийско светилище. Намерени са оброчни плочи с изображения на Тракийския конник Херос и Аполон. В землището на селото е открита и колективна находка от византийски монети от V-VІ век. Находките могат да се видят в Археологическия музей на гр. Пловдив.
Редовни събития редактиране
От 2002 г. в селото ежегодно през Септември се провежда събор за автентични песни и танци „От извора“, като участие в него взимат както състави от цялата страна, така и чужди колективи. През 2008 г. гостува колектив от град Ипати, Гърция.
Фотогалерия редактиране
- Снимки от село Труд
-
Кметство с. Труд -
Храм „Св. Троица“ -
ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ -
Читалище „Светлина“ -
Параклис, посветен на Успение на Пресвета Богородица -
Паметник на Васил Левски
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Труд, община Марица, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
Външни препратки редактиране
- Храм „Св. Троица“[неработеща препратка]
- Свещ. Кирил Тошев: „Село Труд история на храм, училище, читалище“