Туминец
Ту̀минец или Безмища (на албански: Tuminec) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 950 - 1000 жители.[1] На около час източно от село Туминец се намира манастирът „Света Марина“ и до него скалната църква „Света Богородица“ („Света Марина“). Енорийската църква в селото „Свети Димитър“ също е културен паметник на Албания.[2]
| Туминец Tuminec | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Туминец | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Пустец |
| Географска област | Мала Преспа |
| Надм. височина | 1080 m |
| Население | около 950-1000 души (2007) |
| Туминец в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 18 километра североизточно от общинския център Пустец, на полуостров в Голямото Преспанско езеро, на който от северната страна са разположени Конско и Стене от община Ресен на Северна Македония. В Туминец живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
Етимология редактиране
Според Раки Бело името на селото може би произлиза от прилагателното тъмен и е свързано с дълбоката тъмна пропаст в Тумичката планина, която може би е първият носител на името. Местните жители се наричат тумичени.
История редактиране
Според местни легенди първоначално селото е било ниско на брега на езерото в местността Старо село, но след дигане на нивото на водата се преместило в подножието на Тумичката планина. в Слепченския поменик, писан след 1573 година, се споменава йеромонах Стефан от Туминец.[3]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година като Безмишле с 45 християнски ханета и 19 ергени християни.[4]
В края на ХVI век Туманич е в състава на нахия Костур, лива Кюстендил.[5] Туминец е засвидетелствано и в XVII век.
В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Туманец живеят 360 българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Безмища е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 25 къщи.[7]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на Екзархията в края на XIX век в селото има 23 православни къщи с 220 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Туменец има 520 българи екзархисти.[9]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Бесмища в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[10]
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Туменецъ има 23 къщи с 220 жители.[11]
В 1913 година селото попада в Албания.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Туманец има 55 къщи славяни християни.[12]
В 1939 година Христо Темелков от името на 40 български къщи в Туменец подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[13]
До 1970 година официалното албанско име на селото е Безмищ (Bezmisht), след което става Каламас, (Kallamas) от kallam, тръстика. В 2013 година името е сменено на оригиналното Туминец (Tuminec).[14]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа - Албания, в: Македонски преглед, 2007, година ХХХ, №3, стр.135.
- ↑ Objekte Fetare Monument Kulture // Komiteti Shtetëror për Kultet. Архивиран от оригинала на 2015-06-03. Посетен на 13 август 2015.
- ↑ Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София, 2006, с. 74.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 116. (на турски)
- ↑ Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 277.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase // Info Arkiv, 17 април 2013. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)