Туризъм в България
Туризмът е един от основните клонове на българската икономика. Разположена на кръстопът, свързващ Изтока и Запада от хилядолетия, България е била дом на много цивилизации, включително на траки, римляни, византийци, славяни, древни българи и османци. В страната има изобилие от исторически и природни забележителности, музеи и манастири, разпръснати на сравнително малка, но транспортно леснодостъпна територия. Основните ски курорти са Боровец, Банско и Пампорово, а най-популярните морски – Созопол, Несебър, Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена. Планините Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и Родопите привличат любители на алтернативния туризъм и алпинисти.
През 2016 г. България е била посетена от 10,6 милиона туристи. Пътешествениците от три страни – Гърция, Румъния и Италия – отговарят за близо 38% от всички посещения. [1] През 2015 година броят на заетите в сектора се оценява на около 92 хиляди души, а заедно с косвено заетите – на около 338 хиляди.[2]
Освен традиционните форми на туризъм, в България са развити и балнеоложкия туризъм (в Банкя, Баня, Вършец, Велинград, Кюстендил, Момин проход, Павел баня, Старозагорски минерални бани, Стрелча и други). През последните години особено популярен става селският туризъм, както и други алтернативни форми на туризъм.
Туристически забележителности редактиране
Обекти на UNESCO & нематериално културно наследство редактиране
България присъства с общо 9 (материални) обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като 7 са културни, а 2 природни. В списъка на нематериалното наследство влизат хорът на Бистришките баби, ритуалът „Нестинарство“ и изработката на Чипровски килими.
|
Етно, културен & исторически туризъм редактиране
Исторически паметници & обекти редактиране
|
Музеи редактиране
Тракийски съкровища редактиране
|
Селски туризъм редактиране
Градски туризъм редактиране
Манастири редактиране
Църкви редактиране
|
Фестивали & събития редактиране
|
Планински, морски & алтернативен туризъм редактиране
Курорти на Черно море § СПА редактиране
Зимни курорти редактиране
Национални & природни паркове редактиране
Пещери & водопади редактиране
Природни феномени редактиране
Статистика редактиране
През 2003 г. хората, посетили България единствено с цел почивка и развлечения, са 3,5 млн., а през 2004 – 4 млн. Най-много туристи през 2004 г. има от Гърция, Германия и Великобритания.
Сравнително по-развит е туризмът по Черноморието и около големите планински курорти (Банско, Боровец, Пампорово) в сравнение с туризма във вътрешността на България. България е на пето място в ЕС сред държавите, чиито води са в съответствие със стандартите за къпане. [4]
Националност на туристите | Туристопоток | Националност на туристите | Туристопоток |
---|---|---|---|
Румъния | 2 161 004 | Русия | 460 770 |
Турция | 1 628 231 | Полша | 445 316 |
Гърция | 1 277 610 | Франция | 250 014 |
Германия | 948 492 | Израел | 246 404 |
Сърбия | 679 336 | Чехия | 214 550 |
Северна Македония | 605 348 | Нидерландия | 176 122 |
Украйна | 596 993 | Италия | 167 658 |
Обединено кралство | 508 342 | Белгия | 155 367 |
Общ брой туристи – 12 552 152 |
През декември 2016 г. приходите от нощувки на 419 000 души са в размер на 41,6 млн. лв. Три четвърти от туристите са българи и една четвърт са чужденци. Чужденците остават по-дълго (2,3 нощувки спрямо 1,8 нощувки за българите), настаняват се по-луксозно (70% от чужденците и под 40% от българите нощуват в 4- и 5-звездни хотели) и харчат повече. През декември 2016 г. в страната са функционирали 1938 места за настаняване с над 10 легла, а общият брой на нощувките е 808.2 хил. Общата заетост на местата за настаняване е 23,3%. Най-заети са хотелите с 4 и 5 звезди с 32%. Заетостта на тризвездните хотели е 21,9%, на двузвездните – 15,9%.[6]
Външни препратки редактиране
- ↑ BULGARIAN TOURISM IN FACTS AND FIGURES (JANUARY–DECEMBER 2014) National Statistical Institute
- ↑ www.tourism.government.bg
- ↑ whc.unesco.org
- ↑ Евродоклад постави България сред държавите с най-чисти води за къпане // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2010-07-12.
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ Три четвърти от гостите в хотелите през декември са българи, dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г.