Туризмът е един от основните клонове на българската икономика. Разположена на кръстопът, свързващ Изтока и Запада от хилядолетия, България е била дом на много цивилизации, включително на траки, римляни, византийци, славяни, древни българи и османци. В страната има изобилие от исторически и природни забележителности, музеи и манастири, разпръснати на сравнително малка, но транспортно леснодостъпна територия. Основните ски курорти са Боровец, Банско и Пампорово, а най-популярните морски – Созопол, Несебър, Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена. Планините Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и Родопите привличат любители на алтернативния туризъм и алпинисти.

През 2016 г. България е била посетена от 10,6 милиона туристи. Пътешествениците от три страни – Гърция, Румъния и Италия – отговарят за близо 38% от всички посещения. [1] През 2015 година броят на заетите в сектора се оценява на около 92 хиляди души, а заедно с косвено заетите – на около 338 хиляди.[2]

Освен традиционните форми на туризъм, в България са развити и балнеоложкия туризъм (в Банкя, Баня, Вършец, Велинград, Кюстендил, Момин проход, Павел баня, Старозагорски минерални бани, Стрелча и други). През последните години особено популярен става селският туризъм, както и други алтернативни форми на туризъм.

Панорамна снимка на курорта „Слънчев бряг“; вляво по протежението на залива се вижда Свети Влас

Туристически забележителности редактиране

Обекти на UNESCO & нематериално културно наследство редактиране

България присъства с общо 9 (материални) обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като 7 са културни, а 2 природни. В списъка на нематериалното наследство влизат хорът на Бистришките баби, ритуалът „Нестинарство“ и изработката на Чипровски килими.

 
Рилски манастир
 
Казанлъшка гробница
 
Боянска църква
 
Мадарски конник
 
Свещарска гробница
 
Ивановски скални църкви
 
Несебър
 
Пирин (национален парк)
 
Сребърна (резерват)
 
Вековните букови гори в НП „Централен Балкан“[3]
Вековните букови гори в НП „Централен Балкан“[3]  
 
Нестинарство
 
Чипровски килим
 
Маскарадни игри Сурва
Маскарадни игри Сурва  
 
Национален събор на българското народно творчество в Копривщица
 
Мартеница

Етно, културен & исторически туризъм редактиране

Исторически паметници & обекти редактиране

 
Царевец & Велико Търново
 
Храм-паметник „Свети Александър Невски“
 
Сграда на Народното събрание
 
Паметник на свободата (Шипка)
 
Античен театър (Пловдив)
 
Перперикон
 
Баба Вида
 
Балчишки дворец & Ботаническа градина
 
Дяволски мост
 
Никополис ад Иструм
 
Александровска гробница
 
Белоградчишка крепост
 
Доходно здание
 
Велики Преслав
 
Неолитни жилища, Стара Загора
 
Червената църква
 
Покрит мост (Ловеч)
 
Асенова крепост
 
Евксиноград
 
Паметник „Създатели на българската държава
 
Червен
 
Вила Армира
 
Бузлуджа
 
Дворецът Врана
 
Шуменска крепост
 
Голяма базилика в Плиска

Музеи редактиране

 
Национален исторически музей
 
Национален археологически музей
 
Музей за история на София
 
Национална галерия за чуждестранно изкуство
 
Национален военноисторически музей
 
Национален природонаучен музей
 
Музей на Тракия
 
Национален музей „Васил Левски“, Карлово
 
Национален музей на транспорта, Русе
 
Плиоценски парк (Дорково)
 
Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“
 
Варненски археологически музей
 
Агушеви конаци
 
Дом на хумора и сатирата
 
Музей на розата
 
Национална астрономическа обсерватория - Рожен
 
Музей на виното, Плевен
 
Варненски делфинариум
 
Музей на минното дело
 
Музей на социалистическото изкуство
 
Музей на мозайките, Девня
 
Музей на киселото мляко
 
Музей на магарето
 
Музей на боба

Тракийски съкровища редактиране

 
Панагюрско съкровище
 
Рогозенско съкровище
 
Вълчитрънско съкровище
 
Златна маска на Терес I, първият владетел на Одриското царство
Златна маска на Терес I, първият владетел на Одриското царство  
 
Бронзовата глава на Севт III намерена в Голямата Косматка
Бронзовата глава на Севт III намерена в Голямата Косматка  
 
Луковитско съкровище
 
Боровско съкровище на Котис I
Боровско съкровище на Котис I  
 
Златен венец на Керсеблепт
Златен венец на Керсеблепт  
 
Якимовското съкровище
Якимовското съкровище  
 
Погребално съкровище от Могиланската могила
Погребално съкровище от Могиланската могила  
 
Съкровището от Равногор
Съкровището от Равногор  
 
Тракийска златна огърлица, намерена в Арабаджийската могила
Тракийска златна огърлица, намерена в Арабаджийската могила  
 
Златна фигурка на конник, намерена в Синеморец
Златна фигурка на конник, намерена в Синеморец  
 
Тракийски шлем, открит в Плетена
Тракийски шлем, открит в Плетена  
 
Сборянското съкровище
 
Ритонът от Вазово
Ритонът от Вазово  
 
Кралевско съкровище
 
Летнишко съкровище

Селски туризъм редактиране

 
Копривщица
 
Троян
 
Етър (музей)
 
Дряново
 
Елена
 
Трявна
 
Архитектурно-исторически резерват „Вароша“
 
Боженци
 
Ковачевица
 
Жеравна
 
Арбанаси
 
Златоград
 
Широка лъка
 
Мелник
 
Лещен
 
Долен
 
Бръшлян
 
Стефаново

Градски туризъм редактиране

 
София
 
Пловдив
 
Варна
 
Русе, „Малката Виена“
 
Стара Загора

Манастири редактиране

 
Рилски манастир
 
Бачковски манастир
 
Троянски манастир
 
Мъглижки манастир
 
Дряновски манастир
 
Соколски манастир
 
Черепишки манастир
 
Шипченски манастир
 
Земенски манастир

Църкви редактиране

 
Боянска църква
 
Ивановски скални църкви
 
Църква „Свети Стефан“, Несебър
 
Църква „Рождество Христово“, Арбанаси
Църква „Рождество Христово“, Арбанаси  
 
„Св. Aрхангели Михаил и Гавраил“, Арбанаси
„Св. Aрхангели Михаил и Гавраил“, Арбанаси  
 
Църква „Света Петка“, Вуково
 
Църква „Свети Димитър“, Бобошево
 
Църква „Света Богородица Петричка“
 
Църква „Свети Петър“, Беренде
 
Църква „Свети Никола“, Слокощица

Фестивали & събития редактиране

 
Национален фолклорен събор „Рожен
Национален фолклорен събор „Рожен“  
 
Празник на розата
 
Фестивал на оперното и балетно изкуство, Стара Загора
 
Калоферско мъжко хоро на Богоявление
Калоферско мъжко хоро на Богоявление  
 
Спирит ъф Бургас
 
Каварна рок фест
 
Джулай, Камен бряг
 
Паневритмия на Седемте рилски езера
Паневритмия на Седемте рилски езера  

Планински, морски & алтернативен туризъм редактиране

Курорти на Черно море § СПА редактиране

 
Русалка
 
Приморско
 
Каварна
 
Албена
 
Златни пясъци
 
Св. св. Константин и Елена
 
Старозагорски бани
 
Китен
 
Иракли
 
Ахтопол
 
Синеморец
 
Камчия
 
Дюни
 
Созопол
 
Поморие
 
Шкорпиловци
 
Бяла
 
Слънчев бряг
 
Балчик
 
Обзор
 
Свети Влас

Зимни курорти редактиране

 
Банско
 
Боровец
 
Пампорово
 
Осогово
 
Разлог
 
Мальовица
 
Витоша
 
Узана

Национални & природни паркове редактиране

 
Пирин (национален парк)
 
Рила (национален парк)
 
Централен Балкан (национален парк)
 
Беласица (природен парк)
 
Българка (природен парк)
 
Витоша (природен парк)
 
Златни пясъци (природен парк)
 
Персина
 
Сините камъни
 
Странджа
 
Русенски Лом (природен парк)
 
Шуменско плато (природен парк)

Пещери & водопади редактиране

 
Дяволското гърло
 
Бачо Киро (пещера)
 
Деветашка пещера
 
Леденика
 
Магура
 
Проходна
 
Съева дупка
 
Снежанка (пещера)
 
Ухловица
 
Бабско пръскало
 
Боров камък
 
Емен
 
Райско пръскало
 
Етрополски водопад
 
Карловско пръскало
 
Крушунски водопади
 
Попинолъшки водопад
 
Скакавица (водопад)

Природни феномени редактиране

 
Седемте Рилски езера
 
Каменни гъби (Бели пласт)
 
Белоградчишки скали
 
Побити камъни
 
Богородична стъпка
 
Златните мостове
 
Триградско ждрело
 
Стобски пирамиди
 
Чудните мостове
 
Искърското дефиле
 
Ритлите
 
Мелнишки пирамиди
 
Вкаменената сватба

Статистика редактиране

През 2003 г. хората, посетили България единствено с цел почивка и развлечения, са 3,5 млн., а през 2004 – 4 млн. Най-много туристи през 2004 г. има от Гърция, Германия и Великобритания.

Сравнително по-развит е туризмът по Черноморието и около големите планински курорти (Банско, Боровец, Пампорово) в сравнение с туризма във вътрешността на България. България е на пето място в ЕС сред държавите, чиито води са в съответствие със стандартите за къпане. [4]

Туристи, посетили България през 2019 г. [5]
Националност на туристите Туристопоток Националност на туристите Туристопоток
Румъния 2 161 004 Русия 460 770
Турция 1 628 231 Полша 445 316
Гърция 1 277 610 Франция 250 014
Германия 948 492 Израел 246 404
Сърбия 679 336 Чехия 214 550
Северна Македония 605 348 Нидерландия 176 122
Украйна 596 993 Италия 167 658
Обединено кралство 508 342 Белгия 155 367
Общ брой туристи – 12 552 152

През декември 2016 г. приходите от нощувки на 419 000 души са в размер на 41,6 млн. лв. Три четвърти от туристите са българи и една четвърт са чужденци. Чужденците остават по-дълго (2,3 нощувки спрямо 1,8 нощувки за българите), настаняват се по-луксозно (70% от чужденците и под 40% от българите нощуват в 4- и 5-звездни хотели) и харчат повече. През декември 2016 г. в страната са функционирали 1938 места за настаняване с над 10 легла, а общият брой на нощувките е 808.2 хил. Общата заетост на местата за настаняване е 23,3%. Най-заети са хотелите с 4 и 5 звезди с 32%. Заетостта на тризвездните хотели е 21,9%, на двузвездните – 15,9%.[6]

Външни препратки редактиране