Турско-арменска война

Турско-арменската война е военен конфликт между Демократична република Армения (ДРА) и Турция, продължила от 24 септември до 2 декември 1920 г. Военните действия обхващат области от Турция и Северозападна Армения. През посочения период Турция е все още официалната Османска империя. Но войските, воювали с ДРА не са османската армия, а въоръжените националистически сили на бъдещата нова Турция на Кемал Ататюрк. Тя обаче е обявена през 1923 г. Казъм Карабекир е командир на тази националистическа армия и е пръв съратник на Ататюрк. Те са противници на Османското правителство на младотурците. В периода 1919-1922 г. на практика в страната съществува двувластие.

Турско-арменска война
Турска война за независимост
Арменски цивилни бягат от Карс, след като града е превзет от силите на Казъм Карабекир.
Информация
Период	24 септември – 2 декември 1920
Място	Южен Кавказ и Армения
Резултат	Победа за Османската империя
Страни в конфликта
Демократична република Армения Османска империя
Командири и лидери
Драстамат Канаян Мовсес Силикян Казъм Карабекир
Сили
20 000 войници 50 000 войници
Жертви и загуби
198 000 цивилни
Турско-арменска война в Общомедия

Предистория

След приключването на Първата световна война Арменското националистическо движение обявява независимостта на Демократична република Армения. Товмас Назарбекиян, главнокомандващ Кавказкия фронт, бива назначен за първия ръководител на ДРА. Андраник Озанян е назначен за контролирането на администрацията от март до април 1918 г. По време на последните битки от Кавказкия фронт Армения среща съперник – Турция – и Озанян дава пълномощия на Драстамат Канаян да води арменците срещу турците.

Последици

През ноември 1920 арменските войски са разбити при Ерзурум, Армения капитулира и подписва в Гюмри на 3 декември 1920 г. Александрополския мирен договор с Турция с който признава Севърския договор за анулиран и удовлетворява турските териториални претенции.