Ула Хан
Ула Хан (на немски: Ulla Hahn) е германска поетеса, белетристка и есеистка, родена в Брахтхаузен, Зауерланд.
| Ула Хан Ulla Hahn | |
| германска писателка и литературен историк | |
 Ула Хан през 2004 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  Германия |
| Работила | писател, поет, белетрист, преподавател |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, есе, роман |
| Известни творби | „Сърце над главата“ (1981) |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работила в | Хамбургски университет Бременски университет Хайделбергски университет |
| Семейство | |
| Съпруг | Клаус фон Донани |
| Уебсайт | |
| Ула Хан в Общомедия | |
Биография редактиране
Ула Хан израства в Монхайм в близост до Дюселдорф и Кьолн. Следва германистика, социология и история в Кьолнския университет. Получава докторска степен в Хамбургския университет с теза, в която сравнява западногерманската и социалистическата литература на шестдесетте години. Преподава в университетите на Хамбург, Бремен и Олденбург, а след това работи като журналистка и редакторка в културния отдел на Радио Бремен.
Творчество редактиране
Още първата стихосбирка на Ула Хан „Сърце над главата“ (1981) намира многобройни читатели и почитатели и е приета с възторг от критиката, която отбелязва: „Тази авторка успява да намери поетически израз за съвременния живот. Характерно за нейната лирика е напрежението между емоция и артистизъм, тъга и ирония“. Следващите стихосбирки на поетесата „Играеща“ (или: „Край на играта“) (1983), „Красива гледка“ (1985), „Нечувана близост“ (или: „Нечута близост“) [1] (1988), „Пламък на радостта“ (1989) и „Любовни стихове“ (1993) ѝ осигуряват трайно място в панорамата на новата немска литература. В 1994 г. Ула Хан става професор по поетика в университета на Хайделберг. Публикува още стихосбирките „Градината на Епикур“ (1995), „Галилео и две жени“ (1997), „Сладка ябълка червена“ (2003) и „Тъй открит е светът“ (2004).
Ула Хан, която е автор и на няколко престижни литературни антологии, живее като писател на свободна практика в Хамбург.
Награди и отличия редактиране
- 1981: „Награда Леонс и Лена“[2]
- 1981: Stipendium der Deutschen Akademie Rom Villa Massimo[3]
- 1985: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
- 1985: Märkisches Stipendium für Literatur
- 1986: „Награда Розвита“ на град Бад Гандерсхайм
- 1987/88: Stadtschreiberin von Bergen-Enkheim
- 1990: Федерален орден за заслуги на лента
- 1994: Cicero-Rednerpreis
- 2002: „Немска награда за книги“
- 2006: „Награда Елизабет Ланггесер“ на град Алцай
- 2006: Hertha-Koenig-Literaturpreis
- 2010: „Награда Ида Демел“
- 2010: Verdienstorden des Landes Nordrhein-Westfalen
- 2011: Почетен доктор на Хайделбергския университет[4]
- 2013: Ehrenmitgliedschaft der Else-Lasker-Schüler-Gesellschaft[5]
- 2018: „НаградаХанелоре Греве“
Библиография редактиране
- Поезия
- Herz über Kopf, 1981
- Spielende, 1983
- Unerhörte Nähe, 1988
- Freudenfeuer, 1989
- Liebesgedichte, 1993
- Epikurs Garten, 1995
- Stechäpfel – Gedichte von Frauen aus drei Jahrtausenden, Anthologie, 1995
- Galileo und zwei Frauen, 1997
- Bildlich gesprochen, 1999
- Gedichte fürs Gedächtnis, Anthologie, 1999
- Süßapfel rot, 2003
- Stimmen im Kanon – Deutsche Gedichte, Anthologie, 2003
- So offen die Welt, 2004
- Wiederworte, 2011
- Gesammelte Gedichte, 2013
- Проза
- Ein Mann im Haus, Roman, 1991
- Das verborgene Wort, Roman, 2001
- Unscharfe Bilder, Roman, 2003
- Liebesarten, Erzählungen, 2006
- Dichter in der Welt, Essays, Reden, Kritiken, 2006
- Aufbruch, 2009
- Spiel der Zeit, 2014
- Wir werden erwartet, 2017
Бележки редактиране
- ↑ Стихотворението „Заблуда“ в превод на Венцеслав Константинов, Литернет.
- ↑ Autorenportrait – Ulla Hahn, Radio Bremen, архив на оригинала от 19 април 2015, https://web.archive.org/web/20150419060154/http://www.radiobremen.de/kultur/dossiers/poetry-on-the-road/hahn-ulla100.html, посетен на 19 април 2015
- ↑ Ulla Hahn – Zu Gast bei poetry on the road 2014 Literaturhaus Bremen, архив на оригинала от 20 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181020223744/http://www.literaturhaus-bremen.de/autor/ulla-hahn, посетен на 20 октомври 2018
- ↑ Ehrendoktorwürde für Ulla Hahn und Inge Schoenthal Feltrinelli, Universität Heidelberg
- ↑ Ingrid Bachér und Ulla Hahn, Else-Lasker-Schüler-Gesellschaft, архив на оригинала от 20 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181020140702/http://www.else-lasker-schueler-gesellschaft.de/index.php/els-gesellschaft/ehrenmitgliedschaft, посетен на 20 октомври 2018
Източници редактиране
- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2020-09-26 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Ула Хан- Поезия от Ула Хан Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Ула Хан в Die LYRIKwelt
- ((en)) Ула Хан в
Internet Movie Database
