Ултрапастьоризация
Ултрапастьоризацията (на английски: Ultra-high temperature processing, UHT) е стерилизация на храна чрез загряването ѝ за много кратък период (около 1 – 2 секунди) до температура, превишаваща 135 °C, която температурата е необходима да убие микроорганизмите и техните спори в млякото[1]. Най-често на ултрапастьоризация се подлага млякото (получава се т. нар. UHT-мляко), но процесът се използва и при плодови сокове, кисело мляко, вино, мед и др.[1] UHT-млякото е изобретено през 60-те години на 20 век, а става общодостъпно за консумация след 1970 г.[2]
Високата температура по време на UHT-процеса може да предизвика частично т. нар. реакция на Майа̀р (покафеняване) и да промени леко вкуса и мириса на млечните продукти.[3]
UHT-млякото обикновено има дълготрайност от 6 до 8 месеца преди отварянето на опаковката. Това значително надвишава трайността при пастьоризацията по метода висока температура/кратко време, при който млякото се нагрява до 72 °C за около 15 секунди.
Хранителни качества редактиране
- Калоричност – UHT-млякото съдържа същото количество калории като пастьоризирано мляко.
- Калций – UHT и пастьоризираното мляко съдържат еднакво количество калций.
- Фолиева киселина: UHT-млякото съдържа 1 μg фолиева киселина на 100 g, докато пастьоризирано мляко съдържа 9 μg.[4]
- Някои хранителни съставки може да са в намалено количество при UHT-млякото, напр. витамин B12, витамин C и тиамин.[5]
Разпространение редактиране
UHT-млякото се радва на голям успех в почти цяла Европа, като средно 7 от 10 европейци го пият редовно.[6] В действителност, в гореща страна като Испания UHT е предпочитана технология, с която се избягват високите разходи за превози с хладилни цистерни и съхранение в хладилници.[7] Най-големият европейски производител, Parmalat, имал $6 милиарда от продажби на такова мляко през 1999 г.[6] UHT-млякото е по-малко популярно в Северна Европа, по-точно в Дания, Финландия, Норвегия и др. То също не е толкова популярно и в Гърция, където се предпочита прясно пастьоризираното мляко.
| Страна | процент |
|---|---|
 Австрия |
20,3 |
 Белгия |
96,7 |
 Хърватия |
73[9] |
 Чехия |
71,4 |
 Дания |
0,0 |
 Финландия |
2,4 |
 Франция |
95,5 |
 Германия |
66,1 |
 Гърция |
0,9 |
 Унгария |
35,1 |
 Ирландия |
10,9 |
 Италия |
49,8 |
 Нидерландия |
20,2 |
 Норвегия |
5,3 |
 Полша |
48,6 |
 Португалия |
92,9 |
 Словакия |
35,5 |
 Испания |
95,7 |
 Швеция |
5,5 |
 Швейцария |
62,8 |
 Турция |
53,1 |
 Великобритания |
8,4 |
През 1993 г. Parmalat започва да разпространява своето UHT-мляко и в САЩ.[10]
Отношение към околната среда редактиране
През 2008 г. правителството на Великобритания си поставя за цел до 2020 г. 90% от произведеното мляко да е UHT, [11] което значително ще намали нуждата от охлаждане, а с това ще се намали и емисията на парникови газове.[12] Въпреки очевидните ползи, производителите на мляко се противопоставят на тези намерения, и предложението бързо е изоставено.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б UHT Processing // University of Guelph, Department of Dairy Science and Technology. Посетен на 7 януари 2008.
- ↑ Elliott, Valerie. Taste for a cool pinta is a British Tradition // London, The Times, 15 октомври 2007. Посетен на 2008-04-03.
- ↑ Clare, D.A. и др. Comparison of Sensory, Microbiological, and Biochemical Parameters of Microwave Versus Indirect UHT Fluid Skim Milk During Storage // Journal of Dairy Science 88 (12). 1 декември 2005. DOI:10.3168/jds.S0022-0302(05)73103-9. с. 4172 – 4182.
- ↑ Taste for a cool pinta is a British tradition // The Times. Посетен на 2008-04-03.
- ↑ Greg Morago. UHT: Milking it for all it's worth // Hartford Courant, 27 декември 2003. Архивиран от оригинала на 2011-06-24. Посетен на 2008-04-03.
- ↑ а б Solomon. Zaichkowsky, Polegato.Consumer Behavior: Pearson, Toronto. 2005. pg 39
- ↑ Without prejudice. // Dairy Industries International. Архивиран от оригинала на 2009-07-09. Посетен на 2008-04-03.
- ↑ Elliott, Valerie. The UHT route to long-life planet // London, Times Online, 15 октомври 2007. Посетен на 2008-03-01.
- ↑ Udio trajnog mlijeka veći od 70% // Ja Trgovac. Архивиран от оригинала на 2010-09-09. Посетен на 2010-03-05.
- ↑ Janofsky, Michael. Seeking to Change U.S. Tastes; Italian Company Sings The Praises of UHT Milk // The New York TImes, 26 юни 1993. Посетен на 2008-04-03.
- ↑ Dairy Road Map outlines target for greenhouse gas cut // Farmers Guardian. Посетен на 2008-04-03.
- ↑ Elliott, Valerie. The UHT route to long-life planet // London, Times Online, 15 октомври 2007. Посетен на 2008-04-03.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ultra-high-temperature_processing в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |