Унгарска гвардия (на унгарски: Magyar Gárda) е де факто паравоенно крило на унгарската националистическа партия Движение за по-добра Унгария (Йоббик).[1][2][3][4]

Унгарска гвардия
Информация
Типпаравоенна
Основана25 август 2007 г.
Закрита2 юли 2009 г.
Положениеразформирована
СедалищеБудапеща, Унгария
РъководителГабор Вона
Сайтmagyargarda.hu
Унгарска гвардия в Общомедия

Тя е основана чрез „клетва за вярност към Унгария“ в замъка Буда, Будапеща на 25 август 2007 г. Разформирована е от съда на Будапеща на 2 юли 2009 г.[5] Ръководител на организацията е Габор Вона, в нея членуват видни политици като Лайош Фюр, бивш министър на отбраната (1990–1994).

Идеология редактиране

 
Хорът на Унгарската гвардия пее в Бекешчаба.

Унгарската гвардия твърди, че се стреми към „защита физически, духовно и интелектуално беззащитната Унгария“.[6] Международната преса и нейните противници, като бившият премиер на Унгария Ференц Дюрчани, наричат организацията нео-фашистка[7][8] и нео-нацистка[9][10], подобно на Щурмабтайлунг (СА, кафявите ризи) в Нацистка Германия и фашистката Партия на кръстосаните стрели.[11][12]

Гвардията е описвана не само от западноевропейската преса[13][14], но също и от унгарската[15] като полувоенна организация, гражданско опълчение или дори партийна милиция.[16] Макар че тя никога не е била въоръжена.

Униформата се състои от черни ботуши, черни панталони с бяла риза и черна жилетка с формата на лъв на гърба, както и герб на лицевата страна, черна шапка и шал на червено-бели райета. Гербът на гвардията се основава на този от времето на крал Имре (крал на Унгария)Имре, който е с 9 златни лъва на 4 червени ивици.

Отношения с Йоббик редактиране

 
Членове на новата Унгарска гвардия на протест на Йоббик срещу провеждането на Световен еврейски конгрес в Будапеща, 4 май 2013 г.

На 10 март 2008 г. три водещи фигури подават оставка от Движение за по-добра Унгария (Йоббик): Давид Ковач, създател и лидер на партията, Ервин Наги, председател на комитета и Мартон Фари, бивш председател на етичната комисия на партията. Те посочват унгарската гвардия като причина за подаване на оставка, като посочват, че „Йоббик е слята неразделно с охрана, поемайки отговорност за нещо, което наистина не може да се контролира в дългосрочен план“.

Габор Вона, основател на Унгарската гвардия остава начело на Йоббик.

Разформироване редактиране

Главният прокурор на Унгария повдига обвинения към гвардията, твърдейки, че дейността ѝ се различава от меморандума си. Делото е отлагано неколкократно. В първия ден, членове на гвардията не допускат журналистите от влизане в съда, което води до промяна на съдебните правила.

На 16 декември 2008 г. градският съд на Будапеща като съд на първа инстанция, разформирова организацията, тъй като приема, че дейността на организацията е срещу човешките права на малцинствата, които са гарантирани от Конституцията на Унгария.

Организацията обжалва решението, но то е потвърдено и от съда на Будапеща на 2 юли 2009 г. В резултат на решението, представители на гвардията заявяват, че ще поискат преразглеждане от Върховния съд и в крайна сметка оспорват решението пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург като твърдят, че унгарските съдилища се поддават на политически натиск.

Реорганизация редактиране

След разформироването наредено от съда, гвардията опитва да се реорганизира като сдружение на държавна служба, известно като Фондация Унгарска гвардия, ангажирана с културни и национални дейности, а не с политика. Извършва се само една „клетва“ на цереминия и планира да разшири дейността си в цялата страна.

Унгарските власти се противопоставят на подновената дейност[17], а прокурори твърдят, че създаването на новата организация е обида на предишните решения на съда. През февруари 2010 г. парламентът приема закон, който значително повишава наказанието за участие в забранени организации.[18]

Източници редактиране

  1. Tove H. Malloy, Joseph Marko. Minority Governance in and beyond Europe: Celebrating 10 Years of the European Yearbook of Minority Issues. Martinus Nijhoff Publishers, 2014. p. 208.
  2. Peter Parycek. CeDEM 12 Conference for E-Democracy and Open Government 3–4 май 2012 Danube-University Krems, Austria. 2012. p. 233.
  3. William M. Downs. Political Extremism in Democracies: Combating Intolerance. Palgrave Macmillan. 2012. p. 191.
  4. Charles Asher Small. Global Antisemitism: A Crisis of Modernity. Martinus Nijhoff Publishers. 2013. p. 226
  5. FigyelőNetFeloszlatták a Magyar Gárdát (The Magyar Gárda has been dissolved). FigyelőNet, MTI, 2 юли 2009.
  6. Alapito nyilatkozat Архив на оригинала от 2009-02-28 в Wayback Machine. Establishment manifesto (Hungarian)
  7. www.dw-world.de // Архивиран от оригинала на 2011-06-29. Посетен на 2017-02-21.
  8. ((SPIEGEL ONLINE, Hamburg, Germany)). The World from Berlin: Neo-Fascist Magyar Garda Is 'Hungary's Shame' // SPIEGEL ONLINE. 27 август 2007. Посетен на 21 януари 2015.
  9. Budapest court disbands neo-Nazi Hungarian Guard // Jewish Telegraphic Agency. Архивиран от оригинала на 2009-07-07. Посетен на 21 януари 2015.
  10. Neo-Nazi Activity Spreading Around the World // Arutz Sheva. Посетен на 21 януари 2015.
  11. Hundreds join Hungary far-right "guard", take oath, Reuters, 21 октомври 2007;
    Brown Shirts March in Budapest as Gyurcsany Condemns `Fascists', Bloomberg, Sept 5, 2007
  12. Katalin Fábián. Contemporary women's movements in Hungary: globalization, democracy, and gender equality. Woodrow Wilson Center Press, 14 октомври 2009. ISBN 978-0-8018-9405-3. с. 331–. Посетен на 28 март 2011.
  13. Thorpe, Nick. Hungary far-right event broken up // BBC News. 22 август 2009.
  14. Hungarian neo-fascist paramilitary group expands // Dw-world.de, 11 януари 2008. Архивиран от оригинала на 2011-06-29. Посетен на 28 март 2011.
  15. A Rongyos Gárda története - A példakép // 26 октомври 2009.
  16. Growing marginalisation of Hungary's Roma // BBC News. 29 август 2009.
  17. Police investigate "new" Magyar Gárda; former minister mulls banning Jobbik // Politics.hu. 14 юли 2009.
  18. Az utolsó pillanatban mentek át a Btk. módosítások - bűntett lesz a holokauszt-tagadás // Koziranytu.hu. Посетен на 28 март 2011.