Уоткинс Глен Интернешънал

42.33693, -76.92721

Уоткинс Глен Интернешънал

Уоткинс Глен Интернешънал (на английски: Watkins Glen International) е писта за провеждане на автомобилни състезания, намираща се близо до село Уоткинс Глен, щата Ню Йорк, САЩ. Пистата е открита през 1956 г. и оттогава домакинства на състезания от най-различен калибър - Формула 1 за Голямата награда на САЩ, Чемп Кар, Индикар, НАСКАР, Формула Либре и др.

История

Първото автомобилно състезание в Уоткинс Глен се провежда през 1948 г. по инициатива на Камерън Аргетсингър, известен адвокат и автомобилен ентусиаст. То носи името Уоткинс Глен Гран При и се провежда на обществени пътища. Дългото 10,6 километра трасе минава и през центъра на Уоткинс Глен, но след като през 1952 при катастрафа загива един зрител, а няколко други са ранени, мястото на провеждане е преместено на югозапад от селото. Новият маршрут е дълъг 7,4 километра и отново използва обществени пътища. След три години е построена писта с дължина 3,78 километра, която повтаря част от предишното трасе. Първото професионално състезание на новата писта е от сериите НАСКАР, а за първото с международно участие е Формула Либре между 1958 и 1960 г., когато за участие пристигат Джак Брабам, Стърлинг Мос и др.

Билет за Голямата награда на САЩ от 1973 г.

През 1961 г. организаторите на Голямата награда на САЩ решават тя да се проведе на Уоткинс Глен. Оттогава до 1980 г. стартът за Голямата награда на САЩ се превръща в традиционно състезание през есента, което привлича множество фенове. Отборите и пилотите също го харесват заради високия награден фон, често надвишаващ този на останалите състезания от календара. Три пъти то печели наградата на асоциацията на пилотите за най-добре организирано и проведено състезание - през сезони 1965, 1970 и 1972. През тези години неделима част от надпреварата е Текс Хопкинс – човекът, който дава старт на състезанието. Облечен в светлолилав костюм и с пура в устата, той крачи с гръб към стартовата решетка, обръща се изведнъж и скачайки във въздуха развява зеления флаг. В края на състезанието Хопкинс повтаря изпълнението, този път с карирания флаг.

Том Прайс през 1975 г.

Преди състезанието през 1971 г. пистата е променена, като дължината е увеличена до 5,435 километра след добавянето на четири нови завоя (7, 8, 9 и 10 на картата). Освен това тя е разширена и преасфалтирана, а боксовете и старт-финалната права са преместени на правата преди 90-градусовият завой. Въпреки промените, пистата става доста опасна за по-бързите болиди от края на 70-те. Няколко тежки катастрофи (две със смъртни случаи - на пилотите Хелмут Кьониг и Франсоа Север) и хулигански прояви от страна на някои зрители започват да очернят имиджа на надпреварата. В крайна сметка през месец май 1981 г. състезанието е извадено от календара на Формула 1, защото организаторите не успяват да погасят дългове в размер на 800000 долара към отборите.

През годините редица други състезания също се провеждат на Уоткинс Глен и така пистата печели славата на една от най-важните писти в САЩ. След фалита и оттеглянето на Формула 1 през 1981 г. обаче тя не се използва за състезания в продължение на две години. През 1983 г. пистата се сдобива с нови собственици и отново започва да домакинства на състезания от различни серии. След редица нови инциденти на завоя Inner Loop и нов смъртен случай - на пилота от НАСКАР Дж. Д. Макдъфи през 1991 г. - сигурността на пистата отново е подобрена, а пред завоя е добавен шикан тип „автобусна спирка“.

Резултати във Формула 1

Година	Победител	Болид	Време	Дължина на пистата	Обиколки	Средна скорост	Дата
1961	Инес Айрлънд	Лотус-Клаймакс	2:13:45,800 ч	3,701 км	100	166,010 км/ч	8 октомври
1962	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	2:07:13,000 ч	3,701 км	100	174,553 км/ч	7 октомври
1963	Греъм Хил	БРМ	2:19:22,100 ч	3,701 км	110	175,267 км/ч	6 октомври
1964	Греъм Хил	БРМ	2:16:38,000 ч	3,701 км	110	178,775 км/ч	4 октомври
1965	Греъм Хил	БРМ	2:20:36,100 ч	3,701 км	110	173,729 км/ч	3 октомври
1966	Джим Кларк	Лотус-БМР	2:09:40,110 ч	3,701 км	108	184,952 км/ч	2 октомври
1967	Джим Кларк	Лотус-Форд	2:03:13,200 ч	3,701 км	108	194,631 км/ч	1 октомври
1968	Джеки Стюарт	Матра-Форд	1:59:20,290 ч	3,701 км	108	200,962 км/ч	6 октомври
1969	Йохен Ринт	Лотус-Форд	1:57:56,840 ч	3,701 км	108	203,332 км/ч	5 октомври
1970	Емерсон Фитипалди	Лотус-Форд	1:57:32,790 ч	3,701 км	108	204,025 км/ч	4 октомври
1971	Франсоа Север	Тирел-Форд	1:43:51,991 ч	5,435 км	59	185,237 км	3 октомври
1972	Джеки Стюарт	Тирел-Форд	1:41:45,354 ч	5,435 км	59	189,079 км/ч	8 октомври
1973	Рони Петерсон	Лотус-Форд	1:41:15,799 ч	5,435 км	59	189,999 км/ч	7 октомври
1974	Карлос Ройтеман	Брабам-Форд	1:40:21,439 ч	5,435 км	59	191,714 км/ч	6 октомври
1975	Ники Лауда	Ферари	1:42:58,175 ч	5,435 км	59	186,850 км/ч	5 октомври
1976	Джеймс Хънт	Макларън-Форд	1:42:40,741 ч	5,435 км	59	187,379 км/ч	10 октомври
1977	Джеймс Хънт	Макларън-Форд	1:58:23,267 ч	5,435 км	59	162,516 км/ч	2 октомври
1978	Карлос Ройтеман	Ферари	1:40:48,800 ч	5,435 км	59	190,847 км/ч	1 октомври
1979	Жил Вилньов	Ферари	1:52:17,734 ч	5,435 км	59	171,333 км/ч	7 октомври
1980	Алън Джоунс	Уилямс-Форд	1:34:36,050 ч	5,435 км	59	203,380 км/ч	5 октомври

Вижте също

• Писти за Формула 1
• Формула 1