Успение Богородично (Велес)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
„Успение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“) е възрожденска църква във Велес, централната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.[1]
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 общ изглед | |
 Местоположение във Велес | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Велес |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Повардарска |
| Архиерейско наместничество | Велес |
| Архитект | Дамян Андреев |
| Изграждане | 1882 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
Църквата се намира в източната страна на града в местността Дервен, където в миналото живеят известен брой влашки семейства и затова махалата е известна като Влашка. След присъединяването на Велешкота епархия към Българската екзархия в 1871 година, власите гъркомани остават без църква. В 1874 година се опитват да завладеят със сила „Свети Спас“, но опитът им завършва без успех и затова в 1882 година започват изграждането на своя църква „Успение Богородично“. В 1905 година при довършителните работи тук работи тайфата на Дамян Андреев от рода Рензовци-Зографовци.[1]
Петър Николов е автор на главните икони във велешката църква – Свети Георги от 1885 година, архангел Михаил на северната стена, Успение Богородично от 1885 година, Три светители от 1884 година, Иисус Христос, Йоан Кръстител, Свети Димитър и Свети Спиридон на южната врата.[2]
Църквата получава името Влашката църква и в нея богослужението се върши на гръцки език. Пръв свещеник на църквата е Димитър Бога, член на семейството Бога, от което произхожда и ктитора на църквата Михаил Чекърдак. Бога остава свещеник до 1915 година, но гръцката служба престава в 1912 г. със завладяването на града от сръбските войски. Епитропи на църквата са Коста Влаот, Онче Тодоров, Никола Призренец, Ямандия Гърбов, Георги Софиянов, Ташула Софиянов, Гьошо Делов, Димко Настев.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Црква Успение на Пресвета Богородица - Велес // Повардарска епархија, 14 юни 2007 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 173.