Уяздовският замък (на полски: Zamek Ujazdowski) е дворец в историческия квартал Уяздов между едноименния парк и Кралските Бани (Лазенки) във Варшава, Полша.

Уяздовски замък
Zamek Ujazdowski
Изглед от парка
Изглед от парка
Карта Местоположение във Варшава
Информация
Страна Полша
МестоположениеВаршава
Стилбарок, класицизъм
Известни обитателиСигизмунд III Васа
Статутмузей
Уяздовски замък в Общомедия
Предната фасада
Кралския Канал – изглед от замъка

Данни за постойка на това място има от XIII век, като тя е реконструирана и достроявана многократно. По подобие на много други сгради в полската столица и Уяздовският дворец понася тежки поражения през Варшавското въстание от 1944. Основно рекоинструиран през 1974, дворецът днес е дом на Варшавския център за Съвременно изкуство.

История редактиране

Първият замък на това място е посдтроен от князете на Мазовия през XIII век.[1] По-късно мазовският двор го изоставя и се мести в бъдещия Кралски замък. През XVI век на мястото е построена дървен дом за кралица Бона Сфорца.[1]. В Уяздов, на 12 януари 1578 Ян Кохановски за първи път чете трагичната поема Прогонването на гръцките пратеници по време на сватбата на Ян Замойски и Кристина Радзивил.[2]

 
Обверс на боратинка, сечена в Уяздов, изобразяваща Ян II Кажимеж.

Върху останките от двореца на мазовските князе крал Сигизмунд III Васа издига в Уяздов дом за сина си Владислав[1], но липсват убедителни доказателства за трайно заселване на принца там. Между 1659 и 1665 Уяздов замък е монетен двор, ръководен от Тит Ливий Боратини, който сече известната медна боратинка.[1][2]

Изоставен до 1674, Уяздов е закупен от Станислав Любомирски и даден под наем на крал Август II за нова резиденция[1] и реконструиран от Тилман ван Гамерен.[1] Околните градини и паркове са преустроени, построен е и павилиона Лазенки.[1]

При крал Станислав Август Понятовски през 1764 са назначени Якуб Фонтана, Доенико Мерлини, Жан-Батист Пилеман и Ефраим Шрогер с цел основна реконструкция в бароков стил на Уяздов.[1] Tе добавят втори етаж и голям двор и включват замъка в Станиславската градоустройствена ос.[1] Работата е почти завършена през 1784, когато е прекъсната и Уяздов е отстъпен на Полската армия.[1] и превърнат в казарма[1] за Литовските гвардейци и 10-и пехотен полк[1].

 
План за реконструкция на Уяздов, 1720

През въстанието на Кошчушко Уяздов е наборен център на 20-и пехотен полк.[1] След Подялбата на Полша и пруската окупация на Варшава сградата е опразнена, но с обявяването на Варшавското херцогство е Уяздов е върнат на армията, този път като военна болница. След Виенския конгрес Конгресна Полша е анексирана от Руската империя, но на 1 април 1818 функциите на уяздов като военна болница с капацитет 1000 пациенти, са възстановени.[1]. При следващите въстания легловата база на два пъти е увеличавана.[1]

 
Уяздов замък, 1775, автор: Бернардо Белото („Каналето“)

След неуспеха на въстанието Уяздов е върнат към функциите си на казарма, но за руски войници.[1] През Първата световна война, на 10 април 1917 Уяздов е зает от Полския легион и отново е трансфрмиран във военн болница за Централните сили.[1]

На 15 май 1927 в Уяздов замък е открита мемориална плоча в памет на всички полски медици, загинали между 1797 и 1920[1], а по-късно към комплекса са добавени още обекти. През Варшавското въстание замъкът е почти напълно унищожен[1]. Едва през 1975 започват работи по възстановяването на Уяздов.[1]

Център за съвременно изкуство редактиране

От 1985 до днес в Уяздов се помещава музеен и концертен център за съвременно изкуство[3], организирал над 600 изложби след 1990.[3][4]

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Zamek Ujazdowski // www.warszawa1939.pl. Посетен на 22 март 2009. (на полски)
  2. а б Warszawa w latach 1526 – 1795 (Warsaw in 1526 – 1795). Warsaw, 1984. ISBN 83-01-03323-1. (на полски)
  3. а б www.culture.pl[неработеща препратка]
  4. Centrum Sztuki Współczesnej Zamek Ujazdowski // Csw.art.pl, 22 септември 2010. Посетен на 2 ноември 2012.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране