Фалшивия Валдемар
Фалшивият Валдемар или Волдемар (на немски: Der falsche Woldemar, falsche Waldemar, † 1356 в Десау, Анхалт) е един самозванец, който получава от Карл IV от 1348 до 1350 г. маркграфство Бранденбург.
| Волдемар | |
| самозванец | |
 Големият печат на фалшивия Волдемар: Херман Бир: Märkische Siegel. Берлин 1933, I, Nr. 16 | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | 1356 г.
|
Волдемар се казва вероятно Якоб Ребок (Jakob Rehbock) и е чирак в мелница. И до днес личността му не е изяснена.
През лятото 1348 г. един възрастен поклоник се представя пред архиепископа на Магдебург Ото като бранденбургския маркграф Валдемар, който преди 29 години е погребан. Той заявява, че погребението от 1319 г. е само инсцинирано и той през това време бил на поклонение в Светата земя. След измирането на бранденбургските Аскани Вителсбахският император Лудвиг Баварски дава през 1323 г. Марк Бранденбург на своя син Лудвиг.
Този Волдемар намира бързо последователи при княжеските конкуренти на Вителсбахите. Той се представя като член на Асканската княжеска фамилия, понеже те се надяват да поемат Марк Бранденбург. За да отслаби Вителсбахите новият император Карл IV Люксембургски дава на фалшивия Волдемар на 2 октомври 1348 г. Бранденбургското маркграфство, което засилва конфликтите между Вителсбахите и Люксембургите. През февруари 1350 г. Волдемар е признат официално за лъжец. Карл IV дава на Лудвиг отново Марк Бранденбург и обявява през март и април 1350 г., че Волдемар не е маркграф по право. Оттогава Волдемар живее в двора на Асканите в Анхалт-Десау, където е почитан княжески до края на живота му, преди да умре вероятно през 1357 г. от естествена смърт.
През 1842 г. Вилибалд Алексис публицира романа си Der falsche Woldemar. През 1999 г. излиза романът Der letzte Askanier от Хорст Бозетцки (Франкфурт 1999).
Източници редактиране
- Thomas Carlyle (1858). History of Friedrich II. of Prussia called Frederick the Great: in six volumes. London: Chapman and Hall. Book II, pp. 159–162.
- Karl Friedrich Klöden: Diplomatische Geschichte des für falsch erklärten Markgrafen Waldemar von Brandenburg, vom Jahre 1345-1356. Unmittelbar nach den Quellen dargestellt. Erster Theil, Berlin 1845, 451 Seiten, online.
- Friedrich Wencker-Wildberg: Ungekrönte Könige. Versuch einer Weltgeschichte des Abenteurers. Das Bergland-Buch, Graz 1934, S. 92-127
- Alexander Schubert: Echte Macht und falsche Herrschaft – Vom Einfluss falscher Herrscher auf die Reichsgeschichte, in: Heiliges Römisches Reich Deutscher Nation 962-1806. Von Otto dem Großen bis zum Ausgang des Mittelalters, Essayband zur 29. Ausstellung des Europarates, hrsg. von Matthias Puhle und Claus-Peter Hasse, Dresden 2006, S. 348-357.
- Lexikon des Mittelalters Bd. 9, 301f. Online Архив на оригинала от 2007-10-10 в Wayback Machine.
- Wilhelm von Sommerfeld: Der falsche Waldemar, Markgraf von Brandenburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 677–687.
Външни препратки редактиране
- Herbert Schwenk: Der Waldemar- Bluff im Poker mittelalterlicher Politik In: Berlinische Monatsschrift 8/1997, Luisenstädtischer Bildungsverein
- Roman von Alexis