Фарнух
Фарнух (на старогръцки: Φαρνούχης, Φαρνούχoς, Pharnuches) е персийски преводач и придружител на Александър Велики през 4 век пр.н.е. Според Ариан е роден ликиец, вероятно от персийски произход.
| Фарнух Φαρνούχης | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
По време на похода на Александър в Азия, Фарнух по неизвестни пътища успява да влезе в свитата на Александър. Понеже той знае езиците на локалните народи от провинциите Согдиана и Бактрия, Александър го изпраща през лятото 329 пр.н.е. като командир на войска против опасния противник Спитамен.[1] Те са нападнати от неговата скитска конница при пресичането на река Политиметос (Зарафшан) и разгромени; падат убити повече от 2000 мъже.[2] Не е известно дали Фарнух остава жив или пада убит при битката. Според Ариан в битката остават живи 40 кавалеристи и 300 пехотинци, а според Курций Руф оживяват 500 кавалеристи и 1000 инфантеристи.
Битката при Политиметос е единствената военна загуба през Азиатския поход на Александър. За пръв и последен път Александър доверява военното командване на един ориенталец.
Фарнух има един син Багой (Багоас), който е 325 пр.н.е. hetairos на царя и един от триерархите на Индус флотата. (Не е ясно дали Багоас е идентичен с любимеца на Александър Велики със същото име).[3]
Източници редактиране
Литература редактиране
- A. B. Bosworth, Alexander and the Iranians. In: The Journal of Hellenic Studies. Vol. 100 (1980), S. 1–21.
- Waldemar Heckel, Who’s who in the age of Alexander the Great. Prosopography of Alexander’s empire. Blackwell, Oxford 2006, ISBN 978-1-4051-1210-9, S. 207.
- Siegfried Lauffer, Alexander der Große. 3. Auflage. München 1993, ISBN 3-423-04298-2, S. 127–128.
Външни препратки редактиране
- William Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, "Pharnuchus (3)" Архив на оригинала от 2006-01-02 в Wayback Machine., Boston, (1867)
- Ариан, Anabasis Alexandri, iv. 3, 5, 6
- Курций Руф, Historiae Alexandri Magni, vii. 6-7