Феликс Бракмон
Феликс Бракмон (на френски: Félix Bracquemond) е френски импресионист – художник, офортист и гравьор.[1] Занимава се също с декорация на керамика, с мебели, бижута и гоблени.[2] Определян е като водеща фигура в художествените среди във втората половина на XIX в.[3] Името му се свързва със стила ар нуво.[4]
| Феликс Бракмон Félix Bracquemond | |
| френски художник, керамик и гравьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 октомври 1914 г.
Севър, Франция |
| Погребан | Севър, Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | портрет, Декоративно изкуство |
| Направление | живопис |
| Семейство | |
| Съпруга | Мари Бракмон |
| Деца | Пиер Бракмон |
| Феликс Бракмон в Общомедия | |
Биография редактиране
Феликс Бракмон е роден през 1833 г. в Париж, Франция. В юношеските си години се занимава с литография. Жозеф Гишар, ученик на Енгър, забелязва таланта му и го взема в своето ателие. Портретът, който 19-годишният Бракмон прави на своята баба, привлича вниманието на Теофил Готие. От 1853 г. Бракмон се занимава с гравюра и офорт. Той изиграва значителна роля за подема в гравьорското изкуство във Франция[2] и е сред основните създатели на Обществото на художниците-гравьори, основано през 1889 г.[1] Той създава над 800 гравюри, сред които редица портрети, пейзажи, сцени от съвремието, изображения на птици, както и интерпретации на творби на други художници като Ернест Месоние, Гюстав Моро и Камий Коро.
Бракмон е сред първите художници, благодарение на които японското изкуство прониква във Франция.[2][3] Считан е за един от основоположниците на стила ар нуво.[5]
След като известно време работи във фабрика за порцелан в Севър, след 1870 г. той поема поста художествен директор в парижкото ателие на Шарл Хавиланд (Charles Haviland). Бракмон се сближава с Едуар Мане и Джеймс Уистлър. Сред приятелите му са също и писателят Едмон дьо Гонкур, критикът Гюстав Жофроа, художници като Мийе, Коро, Дега, Роден и редица импресионисти.[3]
Бракмон получава всички награди, присъждани на известните художници във Франция. През 1889 г. става кавалер на ордена на Почетния легион (степен офицер). На Световното изложение през 1900 г. в Париж получава големия почетен медал (на френски: grande medaille d'honneur).[3]
Феликс Бракмон умира през 1914 г. в Севър.
Семейство редактиране
Съпругата на Феликс – Мари Бракмон – е художничка-импресионистка. Двамата сключват брак през 1969 г. През 1970 г. се ражда единственият им син – Пиер.[3]
Източници редактиране
- ↑ а б The Columbia Electronic Encyclopedia, 6th ed. Bracquemond, Félix // Columbia University Press. Посетен на 24 юли 2008. (на английски)
- ↑ а б в Timeline of Art history / Works of Art // Metropolitan Museum of Art. Посетен на 24 юли 2008. (на английски)
- ↑ а б в г д Bouillon, Jean-Paul. Kane, Elizabeth. Marie Bracquemond // Woman's Art Journal, Vol. 5, No. 2, с. 21 – 27, 1984. Посетен на 24 юли 2008. (на английски)
- ↑ Hughes, Robert. The Snobbish Style // Time in partnership with CNN, 13 септември 1976. Архивиран от оригинала на 2013-06-30. Посетен на 24 юли 2008. (на английски)
- ↑ Félix Bracquemond et les arts décoratifs // Centre national des arts plastiques. Архивиран от оригинала на 2008-12-07. Посетен на 24 юли 2008. (на френски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Félix Bracquemond“ и страницата „Félix Bracquemond“ в Уикипедия на английски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |