Фердинанд Бонавентура I фон Харах

Фердинанд Бонавентура I фон Харах Рорау-Танхаузен (на немски: Ferdinand Bonaventura I Graf von Harrach zu Rohrau-Thannhausen; * 14 юли 1636, Прага, Бохемия; † 15 юни 1706, Карлсбад/Карлови Вари) е граф на Харах-Рорау-Танхаузен, императорски дипломат, държавник, кемерер, таен съветник, рицар на Ордена на Златното руно.

Фердинанд Бонавентура I фон Харах Ferdinand Bonaventura von Harrach
австрийски граф
Роден	14 юли 1637 г. Прага, Бохемско кралство
Починал	15 юни 1706 г. Карлови Вари, Чехия
Герб
Семейство
Баща	Ото Фридрих фон Харах-Рорау
Деца	Франц Антон фон Харах Алойз Томас Раймунд фон Харах
Фердинанд Бонавентура I фон Харах в Общомедия

Живот

Палат Харах до Виена

Дворец Рорау в Долна Австрия

Той е единственият син на дипломата граф Ото Фридрих фон Харах-Рорау (1610 – 1639) и съпругата му Лавиния Текла Гонзага фон Новелара (1607 – 1639), вдовица на граф Вратислав фон Фюрстенберг (1584 – 1631), дъщеря на 5. граф Камило II Гонзага-Новелара (1581 – 1650) и принцеса Мария Катерина д'Авалос (1586 – 1618). Внук е на имперски граф Карл фон Харах (1570 – 1628), съветник на император Фердинанд II, и фрайин Мария Елизабет фон Шратенбах-Хагенберг (1573 – 1653). Чичо му Ернст Адалберт фон Харах (1598 – 1667) е кардинал, архиепископ на Прага (1623 – 1667).

Фердинанд Бонавентура I пътува от 1655 до 1658 г. през Германия, Франция и Италия и през 1661 г. в Испания.

Той е доверено лице на император Леополд I. През 1661 г. става рицар на Хабсбургския Орден на Златното руно. Той става дипломат в Испания (1665, 1673 до 1677, 1697 и 1698), също във Франция и Полша.

От 1673 г. Фердинанд и съпругата му Йохана живеят в Мадрид, където той е посланик на Леополд I. През септември 1676 г. Фердинанд изпраща съпругата и петте си деца във Виена. След завръщането си във Виена през 1676 г., Фердинанд отново играе важна политическа роля. Той играе карти почти ежедневно с императора.

През 1683 г., годината на обсадата на Виена от турците, той е в щаба на Леополд I, който за известно време се намира в замъка Харах Ашах. Неговият дневник по време на обсадата на Виена е един от най-важните източници, обхващащи времето на турската криза. През 1697 г. за последно заминава за Испания, докато синът му Алойз Томас Раймунд служи като императорски посланик.

Фердинанд Бонавентура I построява дворец Харах във Виена. Той умира на 69 години на 15 юни 1706 г. в Карлсбад/Карлови Вари, където е на бани.

Фамилия

Фердинанд Бонавентура I се жени на 28 октомври 1661 г. в Мадрид за графиня Йохана Терезия фон Ламберг (* 30 декември 1639, Виена; † 2 февруари 1716, дворец Харах, Виена), дъщеря на граф Йохан Максимилиан фон Ламберг (1608 – 1682) и графиня Юдит Ребека Елеонора фон Врбна-Фройдентал (1612 – 1690). Те имат девет деца:

• Карл фон Харах Рорау (* 1 ноември 1662; † 13 ноември 1684, Буда/Пеща в битка), императорски хауптман, неженен
• Йозефа фон Харах Рорау (* 14 февруари 1664, Виена; † 14 декември 1741, Залцбург), омъжена на 6 март 1682 г. във Виена за граф Ян Йозеф фон Кюенбург (* 19 април 1652, Унтер-Церау; + 7 март 1726, Залцбург)
• Франц Антон фон Харах (* 2 октомври 1665, Виена; † 18 юли 1727, Залцбург), имперски княз, княжески епископ на Виена (1702 – 1705) и архиепископ на Залцбург (1709 – 1727)
• Максимилиан фон Харах Рорау (* 19 септември 1666; † 15 май 1668)
• Алойз Томас Раймунд фон Харах (* 7 март 1669, Виена; † 7 ноември 1742, Виена), дипломат и индустриалец, женен I. за графиня Мария Барбара фон Щернберг († 1694/95), II. на 22 август 1695 г. в Грауенворт за графиня Анна Мария Цецилия Елизабет фон Танхаузен (* 14 март 1674, Грац; † 15 февруари 1721, Виена), III. на 8 юни 1721 г. за графиня Мария Ернестина фон Дитрихщайн-Николсбург (* 13 юли 1683; † 30 януари 1744, Виена)
• Йохан Камило фон Харах Рорау (* 19 юни 1670; † 1671)
• Франц фон Харах Рорау (* 1 февруари 1674; † 2 февруари 1674)
• Роза Ангела фон Харах Рорау (* 23 февруари 1674; † 30 август 1742), омъжена на 18 юли 1700 г. за 2. принц Филипе Емануел де Лонгуевал (* ок. 1673; † 4 март 1703)
• Йохан Йозеф Филип фон Харах Рорау (* 22 октомври 1678; † 8 август 1764), рицар на Немския орден (1712), президент на дворцовия военен съвет, генерал-фелдмаршал

Литература

• ADB:Harrach, Ferdinand Bonaventura Graf von In: Allgemeine Deutsche Biographie. Band 10, 1879, S. 629 – 632.
• Arnold Gaedeke: Die Politik Oesterreichs in der spanischen Erbfolgefrage. 2 Bände, Leipzig 1877.
• Palais Harrach. Geschichte, Revitalisierung und Restaurierung des Hauses an der Freyung in Wien. Österreichische Realitäten AG, 1995, ISBN 3-85320-713-8.
• Constant von Wurzbach: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Siebenter Teil, S. 373 (literature.at).
• Hermann Kellenbenz: Harrach, Ferdinand Bonaventure Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 698
• Constantin von Wurzbach: Harrach, die Grafen, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1861, S. 368 – 371.
• Hermann Kellenbenz: Harrach, Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 697
• Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:32
• Ancestors of Marie Christine von Reibnitz, 2008, Verheecke, José. nr. 73203