Фердинанд фон Колоредо-Мансфелд

Фердинанд фон Колоредо-Мансфелд (на немски: Ferdinand Graf von Colloredo-Mannsfeld; * 30 юли 1777, Виена, Хабсбургска монархия; † 10 декември 1848, дворец Щибар при Грестен, Долна Австрия) е граф на Колоредо-Мансфелд, австрийски дипломат, политик, земевладелец и индустриалец.

Фердинанд фон Колоредо-Мансфелд Ferdinand von Colloredo-Mannsfeld
граф на Колоредо-Мансфелд
Фердинанд фон Колоредо-Мансфелд, 1845
Роден	30 юли 1777 г. Виена, Хабсбургска монархия
Починал	10 декември 1848 г. Австрия
Герб
Гербът на князете Колоредо-Мансфелд
Семейство
Баща	Франц де Паула Гундакар фон Колоредо-Мансфелд
Деца	Йозеф Франц Хиронимус фон Колоредо-Мансфелд
Фердинанд фон Колоредо-Мансфелд в Общомедия

Живот

Той е третият син на княз Франц де Паула Гундакар фон Колоредо-Мансфелд (1731 – 1807), дипломат, последният имперски вицеканцлер, и първата му съпруга графиня Мария Изабела фон Мансфелд-Фондерорт (1750 – 1794), дъщеря на граф Хайнрих Паул Франц II фон Мансфелд-Фордерорт (1712 – 1780), княз на Фонди, и графиня Мария Йозефа Кцернин (1722 – 1772).

Дворец Щибар

Фердинанд е определен за духовна кариера и следва право в университетите във Вюрцбург и Гьотинген. След това той започва императорска дипломатическа служба. Участва в съвещания и става пратеник в Неапол. През 1808 г. той се оттегля.

През Войната на петата коалиция (1809) той е майор на отбраната, отличава се в битки. По препоръка на ерцхерцог Карл Австрийски му се дава „Леополдския орден“. След войната той отново се връща в именията си.

През 1814 г., след завръщането на Наполеон, той отново е на военна служба. Първо служи в главната квартира на Карл Филип фон Шварценберг и след това е изпратен в Швейцария.

След войната Фердинанд става през 1822 г. народен представител в Долна Австрия. Той е основател на първата захарна фабрика на страната. През 1819 г. той участва в основаването на първата австрийска спестовна банка и 1825 г. на първата застрахователна организация за закрила от пожари. През 1838 г. става генерален дворцов строителен директор.

При началото на Мартенската революция той е комендант на „Академичния легион“ (1848). Понеже е заплашван от радикалите той напуска този пост.

Фамилия

Първи брак: през 1801 г. с фрайин Августа Грошлаг фон Дибург. Бракът е анулиран през 1809 г.

Втори брак: на 30 ноември 1810 г. в Берн или в Цюрих с Мария Маргарета фон Циглер (* 10 април 1779, Берн; † 23 април 1840, Виена), дъщеря на Лудвиг Антон Циглер и Юдит Рор. Те имат две деца:

• Йозеф Франц Хиронимус (* 26 февруари 1813, Виена; † 22 април 1895, Виена), 5. княз на Колоредо-Мансфелд, 1873 г. рицар на ордена на Златното руно, женен на 27 май 1841 г. във Виена за Терезия Едле фон Лебцелтерн (* 27 април 1818, Виена; † 19 януари 1900, Виена)
• Ида фон Колоредо-Мансфелд (* 13 февруари 1816, Щаатц; † 3 юни 1857, Щаатц), омъжена на 10 май 1840 г. във Виена за граф Алфонс фон Колалто и Сан Салваторе (* 19 юли 1814, Пирнитц; † 28 юни 1890, Щаатц)

Трети брак: на 9 октомври 1842 г. с фрайин Емилия фон Метцбург (* 22 август 1807; † 24 септември 1856), вдовица на австрийския държавен съветник фрайхер Йозеф фон Кнор († 1839).

Литература

• Constantin von Wurzbach: Colloredo-Mansfeld, Ferdinand Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 2. Theil. Verlag der typografisch-literarisch-artistischen Anstalt (L. C. Zamarski, C. Dittmarsch & Comp.), Wien 1857, S. 420 – 422.
• Franz Philipp von Sommaruga: Colloredo-Mannsfeld, Ferdinand Graf. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 412 f.
• Johann Christoph Allmayer-Beck: Colloredo-Mannsfeld, Ferdinand Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 326
• Hermann Größler: Mansfeld, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212 – 215.
• Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959

Външни препратки

• Colloredo-Mannsfeld, Ferdinand Graf, aeiou.at