Филип Ленард (на унгарски: Lénárd Fülöp, Ленард Фюльоп) е германски физик от унгарски произход, носител на Нобелова награда за физика през 1905 година „за своите изследвания на катодните лъчи“.

Филип Ленард
Lénárd Fülöp
германски физик
Роден
Починал
20 май 1947 г. (84 г.)
ПогребанФедерална република Германия
Националност Унгария
 Германия
Учил вХайделбергски университет[1]
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приРоберт Бунзен
Работил вВроцлавски университет
Университет на Кил
Известен ссвоите изследвания на катодните лъчи
Награди Нобелова награда за физика (1905)
Филип Ленард в Общомедия

Биография редактиране

Филип Едуард Антон фон Ленард е роден на 7 юни 1862 година в Пресбург, днес Братислава. Изучава физика в Хайделбергския университет при Роберт Бунзен и в Берлинския университет при Херман фон Хелмхолц. През 1886 г. Ленард защитил докторат върху трептенията на водните капки. От 1887 до 1890 г. е асистент на Георг Квинке (специалист по молекулярна физика, акустика и оптика) в Хайделбергския университет, а през 1891 г. става асистент в университета в Бон при Хайнрих Херц, добил вече известност с откриването на електромагнитните вълни[2]. Заедно с Херц провеждат изследвания в областта на катодните лъчи, за които по-късно получава Нобелова награда (1905).

След смъртта на Херц Ленард работил като професор последователно в университетите Бреслау (днес Вроцлав), Аахен, Хайделберг и Кил. От 1907 г. е професор по експериментална физика в Хайделбергския университет, а през 1909 г. става директор на Радиологичния институт към университета. Неговите големи приноси във физиката са свързани с върхови събития от периода 1895 – 1905 г. като откриването на рентгеновите лъчи и на електрона, както и обяснението на фотоефекта.

Той е първият известен учен, който открито обявява симпатиите си към националсоциалистическата партия на Германия. През 1926 година дори се среща с Хитлер в Хайделберг. Когато през 1932 година се пенсионира, получава много награди от нацисткото правителство.

Умира на 20 май 1947 година в Меселхаузен, Германия.

Източници редактиране

  1. 73821 // Посетен на 12 февруари 2022 г.
  2. Балабанов, Н. Слава и падение (Образът на Салиери на „сцената“ на физиката) (pdf) // Светът на физиката (3). 2012. с. 289 – 303. Посетен на 6 април 2017.

Външни препратки редактиране