Фитотерапия
Фитотерапията, или т.н. билколечение, е клон на медицината и фармакологията, който представлява научно обоснована профилактика и лечение с галенови препарати, получени от лечебни растения и части от такива.
Този клон на медицината използва съвременни научни изследвания на биохимичния състав и лечебните свойства на растенията. Фитотерапията се опира на хилядолетния традиционен лечебен опит на човечеството.
В много европейски държави билковите продукти са известни сред лекари и фармацевти като „фито-фармацевтични“ препарати (phytopharmaceuticals) или „фито-медисънс" (phytomedicines), което преведено на български означава билкови лекарства. Терминът „фито" идва от гръцки и означава „произлязъл от билки". Около ¼ от всички фармацевтични лекарства, които се предписват от медиците в наши дни, се правят от билки и билкови екстракти.
Зелената революция (The green revolution) в областта на фитотерапията е стартирана от Световната здравна организация (СЗО), специализираната агенция на ООН, която функционира като координиращ орган на международното здравеопазване. През 1977 г. СЗО приема резолюция за разширяване на изследванията в областта на народната медицина, за провеждане на обширни експериментални и клинични проучвания и за проверка на опита на народната медицина, по-точно на опита, получен от използването на лечебни растения.
Ефект
Във фитотерапията билковите препарати са подбрани така, че да засилят или стимулират нормалните функции на тялото. Природните лекарства съдържат редица полезни вещества (витамини, фитонциди и др.) Поради тази причина те често оказват по няколко паралелни терапевтични ефекта върху човешкия организъм.
Фитотерапията прилага растенията в свежа или изсушена форма, или под формата на мехлеми, настойки, отвари, прахове, сиропи, като за извличането от растителната суровина на лекарствено-активните вещества се правят водни, спиртни, спиртно-водни, спиртно-етерни, маслени, глицеринови и други извлеци.
Три са източниците, на които фармакологията се позовава:
- народна медицина – с нейния емпирично натрупан през столетията опит;
- експериментална фармакология и токсикология с лечебни растения;
- клинична фармакология.
Особености редактиране
Основни характеристики на фитотерапията са:
- перорален прием или външно приложение на фитотерапевтичните средства;
- нужда от относително дълготрайно приложение, бавно действие, но трайно проявление на резултатите, по-малко странични ефекти;
Подходящи за лечение с фитотерапевтични средства са хроничните заболявания на ендокринната, дихателната, храносмилателната, нервната, сърдечно-съдовата системи, заболявания на кожата. Фитотерапията е неприложима при септични и инфекциозни състояния, по време на острите фази на редица хронични заболявания, както и при психичните заболявания.
Лекарства от лечебни растения редактиране
Съществуват различни начини за приготвяне в домашни условия на лекарствени форми за външно и вътрешно приложение. Начините зависят от:
- химическия състав на активните вещества
- разтворимостта им в различни разтворители (вода, спирт, мазнина и др.);
- използваните растителни части (корени, стъбла, листа, цветове, плодове).
За по-ефективно извличане на веществата, използваните части от лечебните растения трябва да бъдат наситнени, като големината на частиците варира в зависимост от растителната част: за листа и цветове – не повече от 5 мм, за корени и стебла – не повече от 3 мм, за плодове и семена – до 0,5 мм.
Запарки и отвари редактиране
Запарките (infusa) и отварите (decocta) са водни извлеци от билки или лекарствени сборове, които се приготвят на водна баня. Тъй като бързо се развалят, основно изискване при тях е да се приготвят често и в малки количества, като се съхраняват в хладилник най-много до три дни след приготвянето.
Запарки се приготвят от листата и цветовете, от които активните вещества се извличат по-лесно, а от по-твърдите растителни части като кори, стъбла и корени се приготвят отвари.
Когато се прави запарка, наситнените билки се поставят в съд (емайлиран, порцеланов, стъклен), заливат се с предписаното количество вода и се нагряват на водна баня с кипяща вода в продължение на 15 минути. След това билката остава да се кисне в продължение на 45 минути и чак тогава се прецежда и консумира. По-бързият вариант на запарка спестява 45-минутното киснене, но тогава билката се държи на водна баня в продължение на 25 минути. Трети вариант е билката да се залее с кипяща вода и да се държи на топъл котлон в продължение на 15 минути, но като се внимава самата тя да не кипи.
Отварите се приготвят аналогично, но за по-дълго време – до 30 минути.
Настойки редактиране
Настойките (или още тинктури, tincturae) са спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от лечебни растения, получени без термична обработка. Те обикновено се употребяват в малки количества, на капки и могат да се съхраняват по-дълго време.
За приготвянето на настойки се ползва най-често спирт от 40 или 70 градуса. Надробената билка се поставя в стъклен съд, залива се със спирт, захлупва се и се оставя да кисне в продължение на 7 денонощия. След това се прецежда през няколко слоя марля. Настойките трябва да бъдат бистри и да притежават характерните за изходната суровина вкус и миризма.
Екстракти редактиране
Екстрактите (extracta) са силно концентрирани извлеци от лечебни растения, които се приготвят сложно и не в домашни условия. Биват течни (extracta fluida), гъсти (extracta spissa) и сухи екстракти (extracta sicca).
Лапѝ редактиране
Лапѝте (cataplasmata) представляват гъсти каши от счукани или смлени части от лечебни растения, залети с малко количество топла вода (до 30°). Имат външно приложение, като се намазват върху тензух и налагат върху болното място.
Източници редактиране
- „Съвременна фитотерапия“, под редакцията на проф. Веселин Петков, „Медицина и физкултура“, София, 1982
- „Природна аптека“, д-р Димитър Памуков, проф. Христо Ахтарджиев, „Земиздат“, София, 1989
- „Билките във всеки дом“, Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов, „Медицина и физкултура“, София, 1982
- „Нашите лекарствени растения“, Нено Стоянов, „Наука и изкуство“, София, 1973