Фланъри О'Конър

американска писателка

Фланъри О'Конър (на английски: Flannery O'Connor) е американска есеистка и писателка на произведения в жанра социална драма и документалистика.[1][2][3][4][5][6]

Фланъри О'Конър
Flannery O'Connor
Фланъри О'Конър, 1947 г.
Фланъри О'Конър, 1947 г.
РоденаМери Фланъри О'Конър
25 март 1925 г.
Починала3 август 1964 г. (39 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период1946 – 1964
Жанрдрама, документалистика
Направлениеюжна готика
Известни творби„Мъдра кръв“
„И насилниците го грабят...“
НаградиНационалната награда за книга на САЩ


Повлияла на
Подпис
Уебсайтflanneryoconnor.com
Фланъри О'Конър в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Мери Фланъри О'Конър е родена на 25 март 1925 г. в Савана, Джорджия, САЩ.[2] Тя е единственото дете в римокатолическото семейство на Едуард О’Конър, агент по недвижими имоти, и Реджина Клайн, които са от ирландски произход.[4] През 1940 г. семейство ѝ се премества в Миледжвил, Джорджия.[3] През 1937 г. баща ѝ е диагностициран със системен лупус еритематозус и умира през 1941 г.[4] Учи в енорийски училища и завършва гимназия през 1942 г., в която работи като художествен редактор на училищния вестник.[5] Следва в девическия колеж на Джорджия (сега колеж и държавен университет на Джорджия) в ускорена тригодишна програма и завършва през юни 1945 г. с бакалавърска степен по социология и английска филология.[2][5] Докато следва, прави значително количество карикатури за студентския вестник.[4]

През 1945 г. е приета в Писателската работилница на Айова към Университета на Айова, където за първи път учи журналистика.[3] Там се запознава с няколко писатели и критици, които изнасят лекции или преподават в програмата, сред които Робърт Пен Уорън, Джон Рансъм, Роби Маколи и други.[5] Получава магистърска степен от Университета на Айова през 1947 г. с дипломна работа от няколко разказа и остава още една година със стипендия.[4] В писателската работилница започва ръкописа на първия си роман, като продължава работата си по него през 1948 г. в имението „Ядо“, общност на творци в Саратога Спрингс, щат Ню Йорк, където също завършва няколко разказа.[2][5] През 1949 г. се запознава с Робърт Фицджералд, известен преводач на класици, и съпругата му Сали, и остава при тях в Риджфийлд, Кънектикът.[4] През 1951 г. с майка си се преместват във фермата „Андалусия“ край Миледжвил, където Мери живее до смъртта си.[2]

Първият ѝ роман „Мъдра кръв“ е издаден през 1949 г. Романът представя мрачно комични истории за религиозни вярвания.[3] Главен герой е бившият военнослужещ, който изоставя своята фундаменталистка вяра, за да стане проповедник на антирелигия в град Тенеси, създавайки „Църквата без Христос“. Други герои са младият Енох, прекланящ се пред музейна мумия, евангелизаторът Хувър Шоутс, създал „Светата църква на Христос без Христос“, и Аса Хоукс, който като странстващ проповедник се преструва, че се е ослепил, за да покаже вярата си в изкуплението. Романът, съставен от гротескни герои, е известен със своите остроумни характеристики, иронична символика и използване на южен диалект.[1] През 1979 г. е екранизиран от режисьора Джон Хюстън в едноименния филм с участието на Брад Дуриф, Нед Бийти и Хари Дийн Стантън.

Писателката е известна предимно с разказите си, които са публикувани в няколко сборника и в големи антологии.[4] Творчеството ѝ може да бъде разделено на четири периода, като всеки проследява развитието на писателката. Често в произведенията ѝ присъстват мотивите за инвалидността, срещат се и брутални сцени. Героите се характеризират с ограничени възприятия. О'Конър засяга и доста актуални теми, с които се сблъскват нейните герои, например холокоста в „Интернирано лице“.

До лятото на 1952 г. тя е диагностицирана с лупус. След поставянето на диагнозата има продължително лечение и живее дванадесет години, със седем години повече от очакваното, като продължава да пише и да изнася лекции въпреки опустошителния ефект на стероидните лекарства, които приема.[5] През 1962 г. тя получава почетни докторски степени от колежа „Света Мария“ в Нотр Дам, Индиана, и от колежа „Смит“ през 1963 г.[4][6]

Фланъри О'Конър умира от усложнения от нова атака на лупус след операция за миома на матката на 3 август 1964 г. в Миледжвил, Джорджия.[2] Къщата ѝ от детството в Савана е превърната в къща музей, както и къщата ѝ във фермата „Андалусия“, които са посветени на нейната литературна дейност.

Посмъртно издаденият ѝ сборник „Пълните разкази“ печели Националната награда за книга на САЩ през 1972 г.[2][3][6] През 2015 г. Пощенската служба на САЩ издава пощенска марка в нейна почит. През 1983 г. университетът на Джорджия учредява на нейно име литературна награда за сборник с разкази.

 
Домът от детството на Фланъри О'Конър, сега къща музей
 
Фермата „Андалусия“, където живее от 1952 г. до смъртта си през 1964 г.

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

  • Wise Blood (1949)[1][4]
    Мъдра кръв (сборник с романи и разкази), изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1986), прев. Людмила Колечкова
  • The Violent Bear it Away (1960)
    „И насилниците го грабят...“ в сборника „Мъдра кръв“, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1986), прев. Людмила Колечкова[7]

Новели редактиране

  • The Displaced Person (1955)[1][2]
    Интернирано лице, сп. „Съвременник“ бр.4 (2016), прев. Здравка Евтимова
  • Everything That Rises Must Converge: A Story (1965)

Сборници редактиране

  • The Artificial Nigger (1955)[1][2][4]
  • A Good Man Is Hard to Find (1955)[3]
  • Everything That Rises Must Converge (1965)[2]
  • Mystery and Manners (1969) – есета[2]
  • The Complete Stories (1971)
  • Flannery O'Connor (1973)

Разкази (частично) редактиране

  • The Geranium (1946)[4][6]
  • A Stroke of Good Fortune (1949)[1][2]
  • A Late Encounter with the Enemy (1952)
    „Закъсняла среща с врага“ в сборника „Мъдра кръв“, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1986), прев. Людмила Колечкова
  • A Good Man's Hard to Find (1953)
    „Трудно е да намериш добър човек“ в сборника „Мъдра кръв“
  • The Life You Save May Be Your Own (1953) – награда „О. Хенри“
    „Животът, който ще спасиш, може да е твоят“ в сборника „Мъдра кръв“
    Животът, който спасяваш, е може би твоят, сп. „Съвременник“ бр.1 (2012), прев. Здравка Евтимова
  • The River (1953)
    „Реката“ в сборника „Мъдра кръв“
  • A Circle in the Fire (1954)
    „Кръг в огъня“ в сборника „Мъдра кръв“
  • A Temple of the Holy Ghost (1954)
    „Храмът на Светия дух“ в сборника „Мъдра кръв“
  • Good Country People (1955)
    „Добри хора от народа“ в сборника „Мъдра кръв“
    Добри хора от провинцията, сп. „Съвременник“ бр.1 (2014), прев. Здравка Евтимова
  • Judgement Day (1956)
  • The Artificial Nigger (1957)
    „Изкуственият негър“ в сборника „Мъдра кръв“
  • Greenleaf (1957) – награда „О. Хенри“
  • The Comforts of Home (1960)
  • Everything That Rises Must Converge (1965)

Документалистика редактиране

  • The Habit of Being (1979) – кореспонденция[1]
  • The Presence of Grace and Other Book Reviews (1983)

Екранизации редактиране

  • 1957 Schlitz Playhouse of Stars – тв сериал, 1 епизод
  • 1974 A Circle in the Fire
  • 1977 The River
  • 1977 The Displaced Person – тв филм
  • 1979 Wise Blood
  • 1990 Katafalk
  • 1992 Black Hearts Bleed Red – късометражен
  • 1993 Хромые внидут первыми – с Виктор Сухоруков
  • 1995 Yer Çekimli Asklar – по разказ
  • 2014 De Verloren Zoon – тв филм
  • 2020 A Good Man Is Hard to Find – късометражен
  • 2021 American Masters – тв сериал, 1 епизод

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Flannery O'Connor в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​