Формални науки
| Част от серията статии за наука | |
| |
| Природни науки | |
|---|---|
| Социални науки | |
| Приложни науки | |
| Формални науки | |
| Хуманитаристика | |
Формалните науки е клон на науката, изучаващ дисциплини от формалните езици, свързани с формалните системи, като логика, математика, статистика, теоретична информатика, изкуствен интелект, теория на информацията, теория на игрите, системна теория, теория на решенията и теоретична лингвистика.[1] Докато природните и социалните науки се стремят да характеризират съответно физическите системи и социалните системи, използвайки емпирични методи, формалните науки са езикови инструменти, занимаващи се с характеризиране на абстрактни структури, описани от символни системи. Официалните науки подпомагат естествените науки, социалните науки и актюерската наука, като предоставят информация за структурите, използвани за описване на физическия и съвременния свят, и какви изводи могат да се направят за тях. Математиката, известна като наука за числата, е класифицирана като официална наука.
Етимология редактиране
Съвременната употреба на термина формални науки в англоезичната литература се среща най-малко още през 1860 г. в посмъртна публикация на лекции по философия от сър Уилям Хамилтън, където логиката и математиката са посочени като формални науки.[2] Връщайки се още през 1819 г., в учебник по логика на немски език, публикуван от Вилхелм Есер, в който се изяснява значението на определението формална наука (Formalwissenschaft), приложено към логиката.[3]
История редактиране
Формалните науки започват преди формулирането на научния метод, като най-древните математически текстове датират от 18 век пр.н.е. (вавилонска математика), 16 век пр.н.е. (египетска математика) и 10 век пр.н.е. (индийска математика). По-късно и други различни култури имат голям принос към математиката, има гръцка математика, арабска и персийска математика, своя собствена традиция развива японската и китайската математика.
Освен математиката, логиката е друг пример за един от най-старите предмети в областта на формалните науки. Като изричен анализ на методите на разсъждение, логиката получава продължително развитие първоначално в три направления: индийска логика (от 6 век пр.н.е.), китайска логика (през 5 век пр.н.е.) и гръцка логика (4 век пр.н.е. – 1 век пр.н.е.).[4] Формално сложното третиране на съвременната логика произлиза от гръцката традиция, като се информира от предаването на аристотеловата логика, която след това е доразвита от ислямските логици. Индийската традиция също продължава в ранния модерен период. Родната китайска традиция не е оцеляла отвъд древността, въпреки че индийската логика по-късно е възприета в средновековен Китай.
Тъй като редица други дисциплини на формалната наука разчитат в голяма степен на математиката, те не са съществували, докато математиката не се е развила в относително напреднало ниво. Пиер дьо Ферма и Блез Паскал през 1654 г. и Кристиан Хюйгенс през 1657 г. започват най-ранното изследване на теорията на вероятностите. В началото на 1800-те години Карл Фридрих Гаус и Пиер-Симон Лаплас разработват математическата теория на статистиката, която също обяснява използването на статистика в застраховането и държавното счетоводство. Математическата статистика е призната за математическа дисциплина в началото на 20 век.
В средата на 20 век математиката е разширена и обогатена от възхода на нови математически науки и инженерни дисциплини като операционни изследвания и системно инженерство. Тези науки се възползват от фундаменталните изследвания в областта на електротехниката и след това от развитието на електрическите компютри, които също стимулираха теорията на информацията, числения анализ (научно изчисление) и теоретичната компютърна наука. Теоретичната компютърна наука също се възползва от дисциплината математическа логика, която включва теорията на изчисленията.
Области редактиране
Областите на формалните науки включват компютърни науки, математика, статистика, информатика и наука за системите.
Източници редактиране
- ↑ MSC2010 database // Посетен на 17 May 2019.
- ↑ Hamilton, William. Lectures on metaphysics and logic. 1860. Ed. Henry Longueville Mansel & John Veitch, pub. Gould and Lincoln. Vol. 4, pp. 64–65. "Formal truth will, therefore, be of two kinds,—Logical and Mathematical. […] The case is the same with the other formal science, the science of Quantity, or Mathematics."
- ↑ Esser, Wilhelm. Logik, § 3, pp. 5–6. Cf. et seq. 2d edit. 1819.—Ed. Krug, Denklehre oder Logik, § 8, p. 17
- ↑ edited by Karine Chemla. The History of Mathematical Proof in Ancient Traditions. Cambridge, 2012. ISBN 978-1-107-01221-9. OCLC 804038758.
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Формални науки
