Форум на тихоокеанските острови

Форум на тихоокеанските острови е междуправителствена организация със седалище в Сува, столицата на Фиджи.

Форум на тихоокеанските острови
Държави членки на ФТО
Държави членки на ФТО
Информация
Основана1971 г.
СедалищеСува, Фиджи
Сайтwww.forumsec.org
Форум на тихоокеанските острови в Общомедия

Има за цел да помага за сътрудничеството между независимите държави в Тихия океан, както и да защитава интересите им. Форумът е основан през 1971 година под името Южнотихоокеански форум, но през 2000 година, за да отрази коректно географското положение на своите членове, които се намират както в южната, така и в северната част на Тихия океан, организацията е преименувана на Форум на тихоокеанските острови.

История редактиране

Първата среща на държавите от Южнотихоокеанския форум е иницирана от Нова Зеландия и е проведена от 5 до 7 август 1971 година в Уелингтън. Във форума взели участие представители на 7 държави: президента на Науру, министър-председателите на Самоа, Тонга, Фиджи, Острови Кук и Нова Зеландия, както и министъра на външните работи на Австралия. На срещата са поставени множество въпроси, които касаят живота на хората в южната част на Тихия океан. Обръща се особено влияние на търговията, туризма и образованието. През 1999 година се взима решение за преименуване на организацията на Форум на тихоокеанските държави.

Най-големите и икономически най-развити държави са Австралия и Нова Зеландия. Те са пълна противоположност на другите държави от региона. Австралия и Нова Зеландия са гарант за стабилност и безопасност в региона.

Структура редактиране

Изпълнителната власт се осъществва от Секретариат на Форума на тихоокеанските острови. Той е създаден на основата на Южнотихоокеанското бюро за икономическо сътрудничество. Секретариатът разработва икономически, транспортни и търговски програми за сътрудничество, както и оглавява Съвета на регионалните организации в Тихия океан. Създаден е през 1972 година под името Търговско бюро, което по-късно е преименувано на Южнотихоокеанско бюро за икономическо сътрудничество. Названието Секретариат на Южнотихоокеанския форум е одобрено от всички държави членки през 1988 година, а през 2000 година е преименувано на Секретариат на Форума на тихоокеанските острови.

В структурата на Секретариата на Форума на тихоокеанските острови действат четири подразделения:

  1. Развитие и икономическа политика
  2. Търговия и инвестиции
  3. Политически, международни и правни дела
  4. Корпоративна служба

Цели редактиране

Целите на Форума на тихоокеанските острови са икономическо и социално благополучие на хората в тихоокеанските острови чрез сътрудничество между правителства и международни организации.

Държави членки редактиране

Държави членки
  Австралия   Кирибати   Палау   Соломонови острови
  Острови Кук   Науру   Папуа Нова Гвинея   Тонга
  Микронезия   Нова Зеландия   Маршалови острови   Тувалу
  Фиджи   Ниуе   Самоа   Вануату
Асоциирани членки Със статут на наблюдатели
  Нова Каледония   Френска Полинезия   Токелау   Източен Тимор

Форума си сътрудничи и води диалог с 12 партньора:

Срещи редактиране

Срещи
1971   Нова Зеландия Уелингтън 1990   Вануату Порт Вила
1972   Австралия Канбера 1991   Микронезия Паликир
  Фиджи Сува 1992   Соломонови острови Хониара
1973   Самоа Апия 1993   Науру Айво
1974   Острови Кук Раротонга 1994   Австралия Бризбейн
1975   Тонга Нуку'алофа 1995   Папуа Нова Гвинея Маданг
1976   Нова Зеландия Роторуа 1996   Маршалови острови Маджуро
  Науру Айво 1997   Острови Кук Раротонга
  Фиджи Сува 1998   Микронезия Паликир
1977   Папуа Нова Гвинея Порт Морсби 1999   Палау Корор
1978   Ниуе Алофи 2000   Кирибати Южна Тарава
1979   Соломонови острови Хониара 2001   Науру Айво
1980   Кирибати Южна Тарава 2002   Фиджи Сува
  Индия Ню Делхи 2003   Нова Зеландия Окланд
1981   Вануату Порт Вила 2004   Самоа Апия
1982   Нова Зеландия Роторуа 2005   Папуа Нова Гвинея Маданг
1983   Австралия Канбера 2006   Фиджи Нади
1984   Тувалу Фунафути
1985   Острови Кук Раротонга
1986   Фиджи Сува
1987   Самоа Апия
1988   Тонга Нуку'алофа
1989   Кирибати Южна Тарава

Външни препратки редактиране