Франк Рибери

френски футболист

Франк Била́л Рибери́ (на френски: Franck Bilal Ribéry) е бивш френски футболист. Роден е на 7 април 1983 година в Булон сюр Мер, Франция.

Франк Рибери
Лична информация
Роден
Франк Билал Рибери
7 април 1983 г. (41 г.)
Ръст170 см
ПостКрило
Юношески отбори
1996 – 1999
1999 – 2000
Лил
Булон
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2000 – 2002
2002 – 2003
2003 – 2004
2004 – 2005
2005
2005 – 2007
2007 – 2019
2019 – 2021
2021 – 2022
Общо
Булон
Олимпик Алес
Брест
Метц
Галатасарай
Олимпик Марсилия
Байерн Мюнхен
Фиорентина
Салернитана
28
19
35
20
14
60
273
50
24
523
(6)
(1)
(3)
(2)
(0)
(11)
(86)
(5)
(0)
(114)
Национален отбор
2004 – 2006
2006 – 2014
Франция до 21 г.
Франция
13
81
(2)
(16)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Франк Рибери в Общомедия

Състезателна кариера редактиране

Първите си стъпки прави във футболната академия на Лил, но на 16 години е изхвърлен поради лоша дисциплина. След като прекарва първите четири години от кариерата си в Родината си, с четири различни клуба, през януари 2005 г. заминава за Турция и подписва договор за три и половина години с Галатасарай. Още същата година печели Купата на Турция, като вкарва победния гол в полуфинала и добавя гол и асистенция на финала за разгромното 5:1 над кръвния враг Фенербахче. След едва 4 месечен престой и 14 изиграни срещи, френският национал прекратява едностранно договора си с турския гранд и напуска поради забавяне на плащанията. На 25 април 2007 г. Галатасарай подават жалба до Спортния съд в Лозана, но тя е отхвърлена с мотив, че клубът няма основания. Галатасарай сезират и ФИФА, като този път отправят иск за обезщетение от Олимпик Марсилия на стойност € 10 милиона. През юли 2005 година ФИФА се произнася в полза на Рибери.

Франк Рибери записва 68 мача с екипа на Олимпик Марсилия, в които отбелязва 14 гола. В края на сезон 2006 – 2007 печели сребърните медали в Лига 1 на Франция след шампиона Олимпик Лион.

На 7 юни 2007 г. Байерн Мюнхен, подписва 4-годишен договор с Рибери на стойност € 25 милиона. Остава 3-ти на церемонията за „Златната топка“ за 2013 година след Кристиано Роналдо и Лионел Меси.

Предишни отбори редактиране

  • Conti Boulogne (1996)
  • Лил (1996 – 99)
  • US Boulogne-sur-Mer (1999 – 2002)
  • Олимпик Алес (2002 – 03)
  • Стейд Брестоис (2003 – 04)
  • Метц (2004 – 05)
  • Галатасарай (2005)
  • Олимпик Марсилия (2005 – 07)

Национален отбор редактиране

На 27 май 2006 г. Рибери прави дебют с екипа на Франция за победата с 1:0 над Мексико. Взима участие на Световно първенство по футбол 2006, където вкарва един гол. Играе на финала срещу Италия, а в допълнителното време пропуска да донесе титлата за своя отбор. На 26 март 2008 вкарва единствения гол при победата на Франция над Англия.

На 17 юни 2008 г., по време на мача от груповата фаза на Евро 2008 срещу Италия (0:2), Рибери получава травма в левия глезен и два дни по-късно претърпява успешна операция в Мюнхен.

Отличия редактиране

Отборни редактиране

Индивидуални редактиране

  • Футболист на годината във Франция – 2007, 2013
  • Най-добър футболист в Бундеслигата – Сезон 2007 – 08, 2012 – 13
  • Най-добър футболист в Европа според UEFA – Сезон 2012/2013
  • Най-добър играч на Световното клубно първенство в Мароко: 2013

Личен живот редактиране

Има двама братя Франсоа и Стефан, и сестра Людвил. Всички те също играят футбол.

Съпругата му Вахиба е от Алжир. С нея имат две дъщери (Хизия и Шахинез) и един син, който се ражда през септември 2011. Заради семейството си и в името на любовта Франк приема исляма и получава религиозното име Билал.

Премеждия и скандали редактиране

Едва 2-годишен преживява тежка автомобилна катастрофа. Разминава се само на косъм от смъртта. Оттогава е и зловещият му белег на лицето, заради който често става обект на подигравки. Противниковите играчи го наричат „Квазимодо“, а в Турция му лепват прякора „Белязаното лице“. След инцидент в дискотека при който Рибери разбива главата на младеж, президентът на Метц оттегля предложението си за нов договор и Франк е продададен на турския Галатасарай.

Казвал съм му много пъти, че най-големият му проблем е, че не може да си сдържа нервите. По време на тренировка често го наказвах да стои зад вратата и да гони топките, защото е свършил поредната беля. Той е като бомба със закъснител. Рядко човек можеше да излезе на глава с него. Въпреки това му прощавахме повече, отколкото на други деца, защото знаехме какъв талант е. Знаехме много добре, че ако го изгоним, няма да имаме отбор

бившият му треньор в академията на Лил Жозе Перейра.

Външни препратки редактиране