Франсоа Рене дьо Шатобриан

Франсоа-Рене, виконт дьо Шатобриан (на френски: François-René, vicomte de Chateaubriand) е виден френски писател, представител на френския романтизъм и политик.

Франсоа-Рене дьо Шатобриан
François-René, vicomte de Chateaubriand
Роден4 септември 1768 г.
Починал4 юли 1848 г. (79 г.)
Париж, Франция
Професияписател, дипломат и политик
Националност Франция
Активен период1797-1848
Направлениеромантизъм
НаградиОфицер на Ордена на Почетния легион Военен орден Свети Дух Орден Свети Луис Орден Златно руно
Подпис
Франсоа-Рене дьо Шатобриан в Общомедия

Биография редактиране

Франсоа-Рене дьо Шатобриан е роден в обедняло аристократично семейство в Сен Мало. Бащата на Шатобриан обаче успява да възвърне благоденствието на рода, търгувайки с колониите. Пристига в Париж през 1788 г., когато се сближава с Жан-Франсоа дьо ла Арп, Мари-Жозеф Жение и др.

Оженва се през 1792 г. за Селест дьо Ла Вин-Бюисон, но двамата нямат потомство.

Шатобриан подкрепя пламенно идеалите на ултрароялистите и сътрудничи в техния орган Conservateur.

През 1820 г. е един от пълномощниците на конгреса във Верона и спомага за приемането на решение за разгромяване на революцията в Испания, сломявайки съпротивата на Великобритания, наричана от Шатобриан Коварния Албион [1]. След завръщането си е назначен за министър на външните работи.

След преврата от юли 1830 г., довел до либералната Юлска монархия, начело с Луи-Филип, Шатобриан се оттегля от политическия живот, но не приема епохата, настъпила след залеза на Втората реставрация.

Творчество редактиране

 
Itinéraire de Paris à Jérusalem et de Jérusalem à Paris, 1821

Основни произведения редактиране

  • Есе за революциите (Essai sur le revolutions,1797)
  • Атала (Atala, 1801)
  • Рене (Rene, 1802)
  • Геният на християнството (Genie du christianisme, 1802)
  • Мъчениците (Les Martyrs, 1809)
  • Пътуване от Париж за Йерусалим (Itineraire de Paris a Jerusalem, 1811)
  • За Бонапарт и Бурбоните (De Buonaparte et des Bourbons, 1814)
  • Спомени за живота и смъртта на дукът на Бери (Memoires sur la vie et la mort de duc de Berry, 1820)
  • Приключенията на последният Абенсераж (Les Aventures du dernier Abencerage, 1826)
  • Les Natchez,1827)
  • Пътувания в Америка и Италия (Voyages en Amerique et en Italie, 1827)
  • Исторически етюди (Etudes historiques, 1831)
  • Есе за английската литература (Essai sur la literature anglaise, 1836)
  • Животът на Рансе (Vie de Rance, 1844)
  • Спомени от отвъдното (Mémoires d'outre-tombe, 1848)

Източници редактиране

Бележки редактиране

  1. Mémoires d'outre-tombe, L22 Chapitre 26 L'île d'Elbe: "il avait oublié sa haine, les calomnies, les outrages dont il avait accablé la perfide Albion"

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата François-René de Chateaubriand в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​