Франсоа III (Бретан)
Франсоа III, херцог на Бретан (на френски: François III, Duc de Bretagne), известен още и като Франсоа, дофин на Франция (на френски: François, Dauphin de France), е първият син и наследник на френския крал Франсоа I и съпругата му Клод Френска.
| Франсоа III François de France | |
| френски дофин, херцог на Бретан | |
 худ. Корнел дьо Лион | |
| Роден |
28 февруари 1518 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Валоа |
| Баща | Франсоа I |
| Майка | Клод Френска |
| Братя/сестри | Мадлен Валоа Маргарита Френска (1523-1574) Шарлот френска Анри II |
| Франсоа III в Общомедия | |
Живот редактиране
Франсоа е роден на 28 февруари 1518 г. в Амбоаз. Когато вижда първородния си син, Франсоа I възкликва: „красив дофин, който е най-красивото и могъщо дете, което може да си представите и което ще бъде възпитано най-лесно“. Кралицата отвръща: „кажете на баща му, че той [т.е дофинът] е по-хубав и от него“. През 1524 г. дофинът наследява титлата Херцог на Бретан от майка си, която умира същата година.
Един от най-важните моменти в краткия живот на Франсоа е пленничеството му в Испания. В битката при Павия от 1525 г. френските войски претърпяват жестоко поражение от испанските войски на Карл V, а самият крал Франсоа I попада в плен на враговете си. За да бъде освободен, френският крал подписва договора от Мадрид (1526). За да си осигури спазването на договора от страна на французите, Карл V настоява Франсоа I да бъде разменен срещу синовете си, които да бъдат испански пленници вместо баща си. Франсоа приема предложението. Размяната на краля с двамата му сина (Франсоа и Анри) е осъществена на 15 март 1526 г. на френско-испанската граница. Единадесетгодишният дофин и по-малкият му брат Анри прекарват следващите три години като заложници на Карл V – период, който преминава в постоянна опасност за живота им. Престоят в Испания е причината за меланхоличния характер на дофина и неговите предпочитания към тъмните одежди.
Дофинът Франсоа умира в Турон на 10 август 1536 г. Обстоятелствата около смъртта му са подозрителни, поради което е широко разпространено мнението, че той е бил отровен. Въпреки това, има сведения, че смъртта на дофина би могла да се дължи на заболяване – вероятно туберкулоза. Много исторически сведения свидетелстват, че здравето на дофина се влошило след годините, прекарани във влажна килия в Мадрид.
След една игра на тенис дофинът помолил за чаша вода, която му била поднесена от секретаря му – граф Монтечуколи. След като изпил водата, Франсоа се почувствал зле и няколко дни след това починал. Монтечуколи е един от хората, които Катерина де Медичи, снаха на дофина, довела със себе си от Италия. Монтечуколи е обвинен в отравянето на дофина под натиска на Карл V и след като претърсили квартирата му, в нея открили книги с рецепти на отровни отвари. Монтечуколи признал вината си, след като бил подложен на мъчения. Все пак едни от хората, които имали най-голям интерес от смъртта на дофина, е и Катерина де Медичи – съпругата на Анри (след смъртта на брат си той става наследник на короната), която освен това е известна с интересите си към окултизма и приготвянето на отрови.
Източници редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francis III, Duke of Brittany в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |