Уикипедия

Френска Гвиана

департамент на Франция
Вижте пояснителната страница за други значения на Гвиана.

Френска Гвиана (на френски: Guyane française) е отвъдморски департамент (département d’outre-mer или DOM) и същевременно административен регион на Франция (което прави Френска Гвиана част от Европейския съюз). Разположена е в североизточната част на Южна Америка. Граничи със Суринам на запад, Бразилия на юг и Атлантическия океан на север и изток. Административен център е град Кайен.

Френска Гвиана
Guyane française
Региони на Франция
Знаме
      
Герб
Местоположение на Френска ГвианаМестоположение на Френска Гвиана
Страна Франция
Адм. центърКайен
Площ83,534 km²
Население290 691 души (2020[1])
3480 души/km²
ПредседателРодолфо Алехандре
БВП (2017)4,6 млрд. евро
16 200 евро/човек
Езицифренски
Часова зонаUTC-3
Телефонен код+33 594
ISO 3166-2GF; FR-GF
Официален сайтwww.ctguyane.fr
Френска Гвиана в Общомедия

На територията на Френска Гвиана се намира космодрумът „Куру“, от който се осъществяват изстрелвания на апарати по космическата програма на Европейския съюз чрез ракетите Ариана.

История редактиране

  • 1499 г. – открита от испанците;
  • 1604 г. – става френска колония;
  • ХVII в. – борби между Нидерландия, Великобритания, Португалия и Франция за завладяване на страната;
  • 1817 г. – става окончателно френска територия;
  • от ХVIII в. до средата на ХХ в. – Гвиана е място за заселване на политически затворници;
  • 1946 г. – става отвъдморски департамент на Франция;
  • 1975 г. – става регион на Франция.

География редактиране

Френска Гвиана е разположена в североизточната част на Южна Америка, край брега на Атлантическия океан, с дължина на бреговата линия 378 km. На югоизток и юг граничи с Бразилия (дължина на границата 730 km), а на запад – със Суринам (593 km). Обща площ 83 846 km².[2]

Крайни точки:

Повърхността на страната представлява основно ниска равнина с отделни остатъчни куполовидни масиви с най-висока точка връх Белвю 851 m. На североизток се простира тясна крайбрежна акумулативна низина. Разработват се находища на злато, а в мощната изветрителна кора има залежи на боксити.

Климатът е субекваториален, горещ и влажен. Средните месечни температури в Кайен са 28 – 29°С, а годишната сума на валежите 3210 mm със зимно-есенен максимум. През есента има къс сух сезон.

Речната мрежа е много гъста, като реките са пълноводни, но теченията им със съпроводени от бързеи и прагове и са плавателни за плитко газещи речни съдове само в долните си течения. Най-големите реки са: Марони (612 km, по границата със Суринам), Мана (462 km), Оапок (403 km, по границата с Бразилия), Апруаг (335 km), Тампок (268 km), Синамари (262 km), Камопи (244 km).

96% от територията ѝ е заета от гъсти, вечнозелени екваториални гори (хилеи), в които растат ценни дървесни видове. На север, в централните части и в подветрените (по отношение на влажните североизточни пасати) понижения има участъци заети от високотревисти савани. В горите обитават маймуни, тапири, ягуари, лоби (вид морско свинче), змии, много видове птици и насекоми. Реките изобилстват от риба, а по крайбрежието има много скариди. Произвежда се ориз, маниока, царевица, банани, захарна тръстика, ананаси.

Административно деление редактиране

Френска Гвиана се дели на 2 области, 19 кантона и 22 общини.

Названията на кантоните са:

Източници редактиране

  1. ↑ www.insee.fr
  2. ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Гвиана (французская) (раздел Природа), т. 6, стр. 61
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Френска_Гвиана&oldid=11751236“.